Говори Ферхунде: Да спасяваш животи в най-опасното място на света

Животът в Кабул, столицата на Афганистан, никак не е лесен. Взривове ехтят почти всекидневно. Когато хората напуснат домовете си сутрин, не знаят дали ще се приберат вечерта.

Но животът е още по-тежък за хората, работещи в спешната помощ на Кабул. Техен дълг е да помагат на ранените, докато рискуват собствените си животи. А очите им са виждали какво ли не.

"Никой не е в безопасност в Афганистан“, казва пред BBC младата Ферхунде. Тя е сестра в Спешната помощ на Кабул.

"Нашата работа е подобна на тази в армията. Така, както войниците се втурват към предните линии, така и ние се втурваме към нашите пациенти“, споделя младата жена.

"Трябва да се справяме с много проблеми свързани със сигурността тук. Органите на реда постоянно спират линейките ни за да ни проверят“, обяснява Ферхунде.

По време на една от нейните смени се получава сигнал за раждаща жена. Екипът тръгва веднага, но на връщане към болницата бусът е спрян за проверка на един от пунктовете. Дори бъдещата майка е претърсена за експлозиви от полицаите, докато стене заради родилните си болки. Претърсват и медиците.

След атентата през 2018 г., когато талибаните взривяват линейка на един от пунктовете за проверка от полицията и убиват близо 100 души, всяко едно медицинско превозно средство се спира.

Между 10 и 20 минути протича проверката на полицията. Властите претърсват цялата линейка, проверяват дали пациента е истински и ако е, дали не крие нещо под себе си или дрехите си. Това е закъснение, което може да е смъртоносно и в без това опасния град. Много хора започват да предпочитат услугите на таксита, за да стигнат до болницата.

Но медиците са изправени и пред още проблеми. Населението на Кабул е близо 5 милиона души, но в града оперират само 22 линейки  - по една на всеки 225 хил. човека.

"Наскоро имаше голяма експлозия с много ранени. С мен в линейката бяха около 10-12 жени и деца. Нямаше достатъчно място дори да им помогна“, разказва Ферхунде. Това е първата голяма атака за 2019 година. Жертвите са 4, ранените - близо 100.

"Колко още тези хора ще трябва да страдат? Да бъдат ранявани и убивани? Да гледат как домовете им се рушат? Или да се страхуват да не станат жертва на експлозия и това да унищожава психическото им здраве? Изглежда никой няма отговор на този въпрос“ възмущава се младото момиче.

Само през 2018 година жертвите са 3800, а 927 от тях са деца. Това е нов рекорд за страната. Най-тежките дни за центъра по спешна помощ, естествено, са тези, в които има експлозии.

"В Кабул веднага можеш да различиш приятеля от врага. Тук постоянно избухват бомби“, споделя  Сеид Рахман. Той работи като медик в спешната помощ на Кабул от 15 години. Казва, че най-често медиците за заплашени от вторичен взрив.

"Имаме само три минути да напуснем центъра с линейките. В момента, в който тръгнем – вече сме изложени на риск. Но моите хора имат нужда от мен. Мисля, че съм спасил някъде около 500 живота“, разказва мъжът. Той е изгубил двамата си братя и един от колегите си във войната.

"Семейството ми много се притеснява. Понякога оставям на страна опасните детайли около работата ми, когато говоря с тях“, споделя Рахман. И си спомня за най-тежката гледка, която се е разкрила пред него.

"Най-голям шок преживях след атаката над студенти. Всички те бяха толкова млади.“ Той все още не може да изтрие ужасяващата картина от главата си.

"Направих всичко възможно да ги спася. Чувствах се длъжен към бъдещето на страната си.“

Травмата го кара да потърси помощ при психолог. Изписват му медикаменти, които да му помогнат.

"Направих всичко възможно да остана силен“, категоричен е Рахман.

Ранените се отвеждат в специална болница, отворена в началото на войната през 2001 година.  Една трета от пациентите са деца, а броят на лекуваните там расте всяка година.

Сред тях е 12-годишният Закула.  Кракът му е зле ранен след атаката на Талибаните през януари.

Детето решава да посети магазина на баща си заедно с брат си и двамата си чичовци. Докато вървят, един от тях казва: "Това е опасна зона. Дано не ни застигне някоя експлозия“. Бомбата избухва, когато момчето поема обратно съм дома си.

Сега Закула иска само едно: "Моля се правителството да спре тази война и да донесе мир. Това ще е достатъчно“.