САЩ се изтеглят от Сирия, кюрдите пак се чувстват изоставени

Внезапното изтегляне на Съединените щати от позициите им в Северна Сирия нанесе на сирийските кюрди болезнен удар, който възроди сред общността им спомените как са били изоставяни в миналото от американците и други международни съюзници, на чиято подкрепа са осланяли стремежите си.

Оглавяваните от кюрди сили бяха близо четири години партньор на САЩ в борбата срещу групировката "Ислямска държава" (ИД). След изтеглянето те бяха нападнати от страна на техния враг Турция.

Турция иска да създаде контролирана зона в Северна Сирия покрай границата - ивица, която би минавала отчасти през сърцевината на кюрдското малцинство, което си извоюва известна автономия по време на гражданската война в Сирия.

През последния век кюрдите са били близо до основаването на своя държава или автономни райони, но мечтите им са били попарвани, след като те са били изоставяни от световните сили. Една стара кюрдска поговорка отразява историята на разочарованията: "Ние нямаме други приятели освен планините".  Асошиейтед представя един поглед към това минало.

Кои са кюрдите?

Кюрдите са етническа група, наброяваща около 20 милиона души, разпръснати из четири държави - 10 милиона в Турция, 5 милиона в Иран, 3,5 милиона в Ирак и малко над 2 милиона в Сирия. Те говорят индоевропейски език, близък до иранския фарси, и са предимно мюсюлмани сунити.

С площ 191 хиляди квадратни километра кюрдската зона образува дъга през планини от Югоизточна Турция до Северозападен Иран. Кюрдите са разделени не само от граници, но и от племенни, политически и фракционни разногласия, от които регионалните сили често са се възползвали, за да ги манипулират.

Историята на борби и предателства

С разпада на Османската империя след Първата световна война на кюрдите е обещана независима държава чрез Севърския договор от 1920 г. Той обаче не е ратифициран и "Кюрдистан" е нарязан на парчета. Оттогава има почти непрестанни кюрдски въстания в Иран, Ирак и Турция.

Две събития са се врязали в спомените на кюрдите като предателства на Вашингтон.

През 1972 г. САЩ подпомагат с оръжия бунта на иракските кюрди срещу Багдад. Те правят това от името на Иран, управляван тогава от американския съюзник шах Мохамад Реза Пахлави, който се е надявал да притисне иракското правителство в текущ граничен спор. Три години по-късно шахът подписва с Багдад споразумение за границата и закрива канала за оръжия. Тогавашният кюрдски лидер Мустафа Барзани моли за подкрепа държавния секретар на САЩ Хенри Кисинджър, но американската помощ е прекратена. Иракското правителство смазва кюрдското въстание.

С иранска помощ иракските кюрди надигат глава отново през 80-те години на миналия век по време на войната между Иран и Ирак. Армията на иракският лидер Саддам Хюсеин провежда жестока опустошителна кампания, като използва отровен газ и насилствено преселва 100 хиляди кюрди в южна пустиня.

Второто събитие е през 1991 г., след като оглавяваната от САЩ война в Персийския залив освобождава Кувейт от иракските сили. Тогавашният президент Джордж Х. У. Буш подканва иракчаните да се надигнат срещу Саддам. Кюрдите на север и шиитите на юг се разбунтуват, а Саддам реагира с брутални гонения. Въпреки че Буш не е обещавал изрично помощ, кюрдите и шиитите се чувстват изоставени. Все пак САЩ налагат забранена за полети зона над Северен Ирак, която осигурява известна кюрдска автономия. След падането на Саддам през 2003 г. Вашингтон е гарант новата конституция на Ирак да запази тази автономна зона. САЩ обаче не допускат независимост на кюрдите.

Всичко ли е загубено в Сирия?

Кюрдите в Сирия се надяваха на пълна автономия в североизточния ъгъл на страната, където са съсредоточени. Дамаск не я разрешава, а Анкара е яростно против. Все пак те се сдобиха с автономия до степен, немислима преди войната, включително преподаване на родния език в училищата, създаване на собствена полиция и административен съвет, който управлява текущите работи.

САЩ намериха в кюрдите ефективен партньор на терен в борбата с "Ислямска държава". Въоръжени от САЩ и подкрепени от американски войници и огнева мощ, оглавяваните от кюрдите сили сложиха край на териториалния контрол на ИД с цената на хиляди убити кюрди в годините на сражения. Тези сили сега контролират близо една трета от територията на Сирия.

Кюрдите се надяваха, че съюзът ще придаде тежест на техните амбиции за автономия. Съюзът обаче породи търкания между САЩ и Турция. Анкара смята за терористична групировка водещата милиция на сирийските кюрди, която е свързана с кюрдски бунтовници в Турция. През август 2016 г. Турция прати войски в Сирия и завзе зона в западния край на границата. След това тя прегази ключовия анклав Африн, което доведе до преселването на десетки хиляди кюрди.

Сега кюрдите се опасяват, че ще се случи същото в по-голям мащаб, ако Турция завземе останалата част от зоната, която иска - на изток до иракската граница и в дълбочина от 30 до 40 км в Сирия.
 

/БТА/