Демонстрациите в Иран: През 1979 г. така падна шахът, а сега?

Свалянето на украинския самолет и лицемерното и цинично поведение на Техеран около този инцидент отприщиха нова протестна вълна срещу режима на Хаменей. Райнер Херман от „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ /“ФАЦ“/ вижда паралели с Ислямската революция от 1979, пише Дойче веле.

Облекчението на режима в Иран продължи кратко. Убийството на генерал Солеймани покърти дълбоко Ислямската република. В следващите дни милиони иранци, дистанциращи се от режима, се включиха в траурните процесии. В съседен Ирак настояването за изтегляне на чуждестранните войски доминира над антииранските протести. И ислямската република се чувстваше в сигурност.

Но свалянето на украинския пътнически самолет от Иранската революционна гвардия и най-вече лицемерното и дори цинично поведение на Техеран около този инцидент предизвикаха нова протестна вълна, която пряко удря по режима.

Протестите се разрастват, призивите стават все по-радикални и все повече демонстранти са готови да рискуват живота си. По сходен начин премина революцията, започнала в края на 1978-а и довела до падането на монархията на 11 февруари 1979 година. Точката, в която Ислямската република би могла да се спаси чрез реформи, е премината отдавна.

Най-общо господстващата класа се стреми да наложи ислямския ред. Но нейните действия се определят все повече от икономически интереси. За мнозина корупцията е много по-важна от Корана, богатството - по-важно от революцията. Те не искат да се откажат от облагите си и се налагат чрез репресии. Който не е или не иска да бъде част от тях, обеднява - и иска друга република. Така натискът срещу режима отвътре расте, а натискът отвън си остава силен - заради санкциите, които дават отражение.

Патова ситуация

Но иранският революционен водач Хаменей не е съгласен да приеме "сделката" с американския президент Тръмп с неговите условия. Той не иска нито да преговаря, нито да води война, която Иран не би могъл да спечели. Но и не може повече да реформира Ислямската република.

Ситуацията е патова, изход не се вижда. Парламентарните избори на 21 февруари няма да променят нищо: тъй като духовниците решават кой може да се кандидатира, се очаква победа на революционните хардлайнери. И най-вероятно в парламента няма да има прагматици и дори реформатори. При това положение всички институции на Ислямската република, с изключение на разполагащия с минимални правомощия президент, ще попаднат под контрола на военните и аятоласите. И легитимността на Ислямската република ще продължи да се срива. Тя вероятно ще стане по-нестабилна и по-опасна.

Бурята, на която в момента е изложено иранското ръководство, бе предизвикана едва от свалянето на украинския пътнически самолет. При това в предишните дни положението се бе поуспокоило. Военната реакция на убийството на Солеймани бе толкова рафинирана, че на Съединените щати изобщо не им се наложи да реагират. Никоя от страните не бе заинтересована от война. Освен това за втори път след падането на Саддам Хюсеин през 2003-а година Ирак беше поднесен от САЩ на тепсия на Иран, понеже иракското правителство не може да не се съобрази с решението на парламента, предвиждащо изгонването на чуждестранните войски от страната. Още по-зле на фона на нарасналото напоследък влияние на Запада и поемането на Ирак по добър път на развитие. Ако Западът бъде пропъден, Ирак отново ще се превърне във васална държава на Иран.

Иран спазва договореностите по ядрената сделка

Техеран трябва да е забелязал американската нервност от това, че стратегията на "максималния натиск" не дава желания резултат, както и това, че Тръмп е засилил натиска си над Европа да обяви ядреното споразумение с Иран за мъртво. Въпреки убийството на Солеймани обаче Иран не иска да прави на Тръмп тази услуга - да се оттегли от ядреното споразумение. Вярно е, че Техеран ускори процеса на обогатяване на уран, но продължава да си сътрудничи с Международната агенция по атомна енергия, а по отношение на плутония се придържа към изискванията на споразумението. Поради това на европейците не им се наложи да активират заложения в споразумението механизъм за уреждане на спорове, което би довело до налагането на следващи санкции.

Иранското ръководство може да се опита да изчака да минат американските президентски избори през ноември. Тръмп обаче използва новата фаза на слабост на Иран и настоява за "сделка", която, наред с ядрените въпроси, да обхваща също и ракетната програма и регионалната роля на Иран. Президентът не би желал да става заложник на Хаменей в предизборната борба, а да може да изтъкне заслугите си, че неговата политика по отношение на Иран е по-добра от тази на предшественика му Обама.

Нов вътрешен фронт срещу режима

По този начин Иран би си издействал облекчения на санкциите, но върховният революционен водач Хаменей ще остане непреклонен. Ако той изпълни исканията на Тръмп, неговата Ислямска република би се лишила от идеологическата си същност. Освен това сега той е изправен пред нов вътрешен фронт. А от него ще зависи дали режимът ще оцелее.