Присъствието на Турция в Ирак рискува да задълбочи конфликта

Над изоставеното село Сараро в Северен Ирак се извисяват три турски военни постове, част от нахлуването, което принуди жителите да избягат миналата година след дни на обстрел.

Постовете са само част от десетките нови военни бази, които Турция създаде на иракска земя през последните две години, засилвайки десетилетната си офанзива срещу кюрдските бойци, укриващи се в отдалечения и суров регион, съобщава "Ройтерс".

"Когато Турция дойде в района за първи път, те поставиха малки преносими палатки, но през пролетта изградиха постове с тухли и цимент", каза кметът на Сараро Абдулрахман Хюсеин Рашид през декември по време на посещение в селото, където все още има гилзи от снаряди и шрапнели.

"Те разполагат с дронове и камери, които работят 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Знаят всичко, което се случва", казва той пред "Ройтерс", докато дронове бръмчаха над главите му в планинската местност на 5 км от границата.

Настъплението на Турция по все по-обезлюдяващата се граница на Иракски Кюрдистан привлича малко световно внимание в сравнение с нахлуванията ѝ в Сирия или битката срещу "Ислямска държава", но ескалацията рискува да дестабилизира допълнително региона, в който чуждите сили се намесват безнаказано, казват анализатори.

Турция може да се забърка допълнително, ако новите ѝ бази в Ирак бъдат подложени на продължителни атаки, а нарастващото ѝ присъствие може да окуражи и Иран да разшири военните си действия в Ирак срещу групи, които обвинява в подклаждане на размирици у дома, казват кюрдски служители.

Бившият генерален секретар на силите Пешмерга в Кюрдистан Джабар Манда заяви, че до 2019 г. Турция е имала 29 постове в Ирак, но броят им е нараснал като гъба, тъй като Анкара се опитва да спре Кюрдската работническа партия (ПКК) да извършва нападения на собствената ѝ територия.

"Година след година аванпостовете се увеличават след ескалацията на сраженията между турските сили и ПКК", каза той, като оцени настоящия брой на 87, предимно в ивица от гранична територия с дължина около 150 км и дълбочина 30 км.

"В тези постове има танкове и бронирани превозни средства", казва Манда, който сега е анализатор по сигурността в Сулаймания. "Хеликоптери снабдяват заставите всеки ден."

Празни селища

Кюрдски служител, който отказа да бъде назован, също заяви, че Турция вече има около 80 аванпоста в Ирак. Друг служител заяви, че през последните две години са построени поне 50 и че турското присъствие става все по-постоянно.

Помолено да коментира базите си в Ирак, Министерството на отбраната на Турция заяви, че операциите ѝ там са в съответствие с член 51 от Устава на ООН, който дава на държавите членки право на самозащита в случай на нападения.

"Нашата борба срещу тероризма в Северен Ирак се води в координация и тясно сътрудничество с иракските власти", се казва в изявление на министерството, което не отговаря на въпроси относно цифрите, цитирани от кюрдските представители.

Присъствието на Турция в Северен Ирак, който отдавна е извън прекия контрол на правителството в Багдад, датира от 90-те години на миналия век, когато бившият иракски лидер Саддам Хюсеин позволи на турските сили да навлязат на 5 км навътре в страната, за да се борят с ПКК.

Оттогава Турция е изградила значително присъствие, включително една база в Башика на 80 км навътре в Ирак, където според нея турските войски са били част от международна мисия за обучение и оборудване на иракските сили за борба с "Ислямска държава".

Турция заяви, че е работила за избягване на цивилни жертви благодарение на координацията си с иракските власти.

В доклад, публикуван през август от коалиция от неправителствени организации "Край на трансграничните бомбардировки", се казва, че между 2015 г. и 2021 г. са били убити най-малко 98 цивилни. Международната кризисна група, която даде подобен брой жертви сред цивилното население, заяви, че между 2015 г. и 2023 г. са убити 1180 бойци на ПКК.

Според служител на Регионалното правителство на Иракски Кюрдистан (РПК) конфликтът също така е опразнил поне 800 села от 2015 г. насам, когато прекратяването на огъня между Турция и РПК се провали, прогонвайки хиляди хора от домовете им.

Нови цели

Освен хуманитарните последици, нахлуването на Турция рискува да разшири конфликта, като даде картбланш на регионалния съперник Иран да засили разузнавателните операции в Ирак и да предприеме собствени военни действия, твърдят кюрдски представители.

Техеран вече изстреля ракети по бази на кюрдски групировки, които обвинява в участие в протести срещу ограниченията за жените, като разсели стотици ирански кюрди и уби някои от тях.

Проиранските милиции в Ирак също имат повод да отговорят на присъствието на Турция, твърдят анализатори, което увеличава перспективата за ескалация между турските войски и групировки, освен ПКК.

Според доклад на Вашингтонския институт нападенията срещу турски военни обекти в Ирак са се увеличили от средно 1,5 удара на месец в началото на 2022 г. до седем през април.

Ако групировките, които са дълбоко враждебно настроени към Вашингтон, засилят операциите си, това ще подкопае и влиянието на Съединените щати и техните 2000 военнослужещи в Ирак, казва Мустафа Гюрбуз, нерезидентен сътрудник в Арабския център във Вашингтон.

"Турция подценява силата на опозицията и факта, че тези съоръжения ще се превърнат в мишени в бъдеще, и то още повече с увеличаването на военните действия", казва Саджад Джияд, базираният в Багдад анализатор на американския мозъчен тръст The Century Foundation.

Конфронтации и от двете страни

Фрагментираната политика на Северен Ирак означава, че нито федералното правителство в Багдад, нито регионалната власт на КРГ са достатъчно силни, за да оспорят присъствието на Турция - или за да постигнат целта на Анкара за ограничаване на ПКК.

Правителството в Багдад се оплаква от нахлуванията на Анкара, но има малка власт в предимно кюрдския север, докато управляващата в региона Демократична партия на Кюрдистан (ДПК) не разполага с огнева мощ, за да се противопостави на ПКК, въпреки че я смята за силен и популистки съперник.

В миналото КДП си е сътрудничила с Турция, но има ограничено влияние върху съседа си, който разполага с много по-голямо военно и икономическо влияние.

"Молим всички чуждестранни военни групи - включително ПКК - да не въвличат Кюрдистан в каквито и да било конфликти или напрежения", заяви говорителят на КРП Джотиар Адил.

"ПКК са основната причина, която тласна Турция да навлезе в нашите територии в Кюрдистан. Затова смятаме, че ПКК трябва да напусне", каза той. "Ние не сме страна в този дългогодишен конфликт и нямаме планове да бъдем на която и да е страна".

Премиерът на иракските кюрди Масрур Барзани заяви пред "Ройтерс", че конфликтът между Турция и ПКК е въпрос, който буди загриженост, но е по-малко належащ от заплахата от "Ислямска държава".

Хариам Махмуд, водеща фигура в Движението за освобождение на Кюрдистан, гражданска опозиционна група в Ирак, повлияна от идеите на лидера на ПКК в затвора Абдула Окалан, заяви, че независимо колко ги притиска Турция, те ще продължат да се съпротивляват.

"Според нас това е окупация и съпротивата е легитимно право", казва Махмуд, който живее в квартал Гармиян, южно от Сулаймания.

Междувременно цивилното население продължава да плаща цената.

72-годишният Рамзан Али напоявал нивата си в Хируре на няколко километра от Сараро през 2021 г., когато чул огромен взрив. Следващото нещо, което си спомня, е, че е на земята, покрит с кръв.

Той казва, че турски снаряд се е разбил в имота му - редовно явление, когато турските войски отговарят на нападенията на ПКК с артилерия.

"Гледах как животът ми проблясва пред очите ми", казва Али в град Захо, където все още страда от рани от шрапнели. "Ядосан съм както на ПКК, така и на Турция. И двете ни обидиха."