Иран не иска "Хизбула" да се бие с Израел, Техеран воюва на много фронтове

Какво задържа "Хизбула"? От момента, в който Израел започна да отмъщава на "Хамас" за терористичната атака от 7 октомври, светът очакваше ливанската милиция да се присъедини към войната, отваряйки втори фронт в северната част на Израел. Тази перспектива многократно се повдигаше от Иран, който счита "Хамас" и "Хизбула" за жизненоважни играчи в мрежата си от прокси милиции в Близкия изток.

Но ливанската група досега се е ограничавала основно до изстрелване на ракети срещу Израел, заедно с малко стрелба с противотанкови и малки оръжия. Още по-забележително е, че неговият огнедишащ лидер Хасан Насрала се въздържа от обичайните си риторични изрази срещу „ционисткото образувание“. Очаква се този петък той да произнесе първата си публична реч след атаката на "Хамас", близо месец след като Израел започна да изсипва бомби върху Газа.

Сдържаността на "Хизбула" предполага, че нейните покровители в Техеран, въпреки всичките им заплахи за по-широка война срещу Израел, не са склонни да ангажират най-ценния си актив в конфликта. От всички подставени лица ливанската милиция се радва на най-дълги и близки отношения с Ислямската република; тя е получила повече средства, оръжие и обучение от всяка друга група в мрежата. Нещо повече, бойците на Насрала са калени в битки от разгръщането им в гражданската война в Сирия, а техните висши командири имат богат опит в битките с Израел във войната в Ливан през 2006 г.

И все пак ограничената роля на "Хизбула" не се различава много от тази на други ирански подставени лица, като хутите в Йемен и "Хашд ал-Шааби" в Ирак. Хутите изстрелват ракети по посока на Израел, докато "Хашд" са се прицелили в американски бази в Ирак.

Защо Насрала се въздържа - или е въздържан от Иран - от пълно нападение срещу Израел? Някои анализатори смятат, че Техеран все още се наслаждава на „успеха“ на операцията на "Хамас" от 7 октомври, развълнуван, че стоплянето на отношенията между Израел и арабския свят е спряно и че войната в Газа разпалва гнева в целия регион, дори в световен мащаб, срещу Израел и САЩ.

Тъй като "Хизбула" е най-ценният от активите на Иран, режимът в Техеран не е склонен да го повреди и деградира, тъй като неизбежно ще бъде в пряка конфронтация с израелските отбранителни сили. Дори ако трябваше да се бори с IDF до застой, както направи през 2006 г., "Хизбула" ще понесе огромни загуби. С икономиката си, скована от икономически санкции, на Иран ще са му нужни години, дори десетилетия, за да възстанови своето прокси до върховия боен капацитет.

И Техеран има други причини да поддържа бойната форма на "Хизбула": нуждае се от Насрала, за да защитава други ирански избиратели и интереси.

Освен че позволяват на Техеран да поддържа постоянно ниво на заплаха срещу Израел, силите на Насрала служат на две други не по-малко важни цели: Те поддържат господството на шиитската фракция над сунитите и маронитските християни. (Основана на строг шиитски мироглед, Ислямската република приема много сериозно своята самоназначена роля на защитник.) И те подкрепят сирийския режим на Башар ал-Асад, най-уязвимата от марионетките на Техеран в Близкия изток.

Иран не може да си позволи "Хизбула" да се откаже от нито една от двете задачи. Асад може да е оцелял в дългата, кървава гражданска война с помощта на Иран, "Хизбула" и Русия, но му е оставена отговорността да поправи една опустошена страна, докато управлява над негодуващо население. Спазмите на протестите срещу режима, последните едва миналия месец, напомнят за несигурната му позиция. От своя страна, Ливан вечно е на ръба на икономическа и политическа имплозия, със съпътстващия риск от възраждане на тристранно сектантско насилие.

Ако "Хизбула" започне пълномащабни военни действия с Израел, икономическият шок почти със сигурност ще тласне Ливан отвъд ръба. Тогава Насрала ще трябва да защитава интересите на "Хизбула". Той също така ще трябва да отклони част от своите ресурси, хора и оборудване от Сирия - което ще позволи на опозицията срещу Асад да се прегрупира. Тъй като Русия е въвлечена във войната в Украйна, Иран ще бъде оставен да носи голяма част от бремето, позиция, непозната за теократите в Техеран, които предпочитат други да вършат тежката работа.

Насрала вероятно може да действа по собствена инициатива и да постави силите си там, където е устата му: речта му в петък заслужава внимателно слушане. Но при отварянето на втори фронт срещу Израел, "Хизбула" също ще отвори два други фронта, на които Иран да се бори. Неговите господари в Техеран няма да бъдат доволни.

Боби Гош е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ международната дипломация. Преди това той е бил главен редактор в Hindustan Times, управляващ редактор в Quartz и международен редактор в Time. Анлизът му е публикуван на сайта на Bloomberg TV Bulgaria