Ужасът в Рафах след атаката на Израел: Глави без тела, ранени, изгарящи живи хора

Отне близо половин час на първите линейки и пожарникарите да стигнат до участъка от горящи палатки в мирния лагер в Рафах в неделя вечерта. Струпването и развалините, които забавиха преминаването на колите за спешна помощ, подхраниха разпространението на пламъци през временните домове на разселените.

Зухаир, 36-годишен адвокат, седеше на път близо до собствената си палатка, гледайки новините с приятели, докато последните проблясъци на здрача избледняваха от небето, когато около 20:45 ч. експлозия разтърси района.

Той се втурна към звука, ужасен за жена си, децата и приятелите си. Предстоеше видението на ада, толкова ужасяващо, че той започва да трепери от шок.

"Видях тела навсякъде. Деца горят. Видях глави без тела, ранени, тичащи наоколо от болка, някои живи, но хванати в капан в горящи палатки."

Нямаше предупреждение и в продължение на много дълги минути нямаше помощ.

Зухаир казва, че хората първо са се опитали да измъкнат ранените от палатките с голи ръце, да ги натоварят на магарешки колички или да ги натъпчат в обикновени коли, за да потърсят помощ.

Шариф Уорш Ага, шофьор, бил сред тълпите, опитващи се да помогнат. Той също се потресъл, докато заобикалял изгорени и обезобразени тела от първоначалната експлозия и последвалите пожари, опитвайки се да помогне на хората, на които може.

"Чух жена да крещи за помощ за сестра си. Когато влязох в палатката, я намерих тежко ранена в крака, а майка й лежеше мъртва до нея", спомня той. Ага оказва основна първа помощ, закара я до колата, след което някой се обади, за да каже, че младият му племенник – който има специални нужди – е загубил краката си.

"Обърнах колата, за да взема ранения си племенник, но когато започнахме да се движим, човек беше доведен при мен с отворена рана на гърдите. Вкарахме и него", каза той.

В крайна сметка девет души били натоварени в малката кола, която обикновено би откарала двама души в болница, някои от които в багажника.

Шариф бил със семейството си в палатката им, почивайки след магрибската молитва на здрача, когато червена светкавица и експлозия разкъсали нощта. Последвали черен дим и смъртоносна градушка от шрапнели, а след това звук от писъци.

Той изтичал да помогне на ранените, без да осъзнава, че снаха му е убита, а племенникът му е ранен в палатката им, която е само на 70 метра от мястото, където са ударени ракетите. Парче от шрапнел пронизали белите й дробове и сърцето й, убивайки я моментално. "Тя никога не е наранила никого", каза той.

Зает с племенника си, той не броял мъртвите, но казва, че е видял близо 20 тела, много от които жени и деца.

"Израелската армия твърди, че е атакувала екстремисти, но това не е извинение да се нанесе удар върху зона, пълна с палатки и разселени лица."

Целта беше в края на редици палатки, поставени от Кувейт по-рано тази година, за да приютят разселените хора. Лагерът беше извън "хуманитарна зона" по крайбрежието, която Израел обяви в началото на май, когато започна операцията в Рафах. Но не и беше в район на Рафах, обхванат от конкретни заповеди за евакуация, които израелските военни издадоха чрез социалните медии, телефонни обаждания и листовки, когато войските се придвижили, така че хората, живеещи там, смятали, че е безопасно.

"Ракетата е ударила близо до медицински пункт, заобиколен от много палатки, в район с повече от 4000 души", казва Ага. "Изглеждаше необичайно, защото нямаше големи ударни кратери на земята и това предизвика големия пожар."

Атаките вероятно са били причинени от произведени в САЩ ракети GBU-39, които носят експлозивен полезен товар от 17 кг, установиха CNN и New York Times в разследвания, които разглеждат останки от ракети, заснети на място. Това съвпада с твърденията на израелската армия за количеството използвани експлозиви. Като цяло бомбите GBU тежат 110 кг, включително металната обвивка, която може да се превърне частично в шрапнел. Те могат да пробият 3 метра бетон.

Говорителят на израелската армия, контраадмирал Даниел Хагари, каза, че ударът е бил тясно насочен към висши командири на Хамас и каза, че пожарът може да е причинен от вторична експлозия. Той предположи, че в района може да има складирани оръжия на Хамас и заяви, че военните разследват, без да предоставят допълнителни доказателства.

Бежанските лагери са пълни със запалими предмети, които могат да експлодират и да предизвикат пожар, включително газови бутилки за готвене.

Голям брой от жертвите в неделя бяха от Бейт Лахия, защото много общности останаха заедно, докато бягаха през Газа. Те включват близкия приятел на Зухаир Ахмед Зайед, който остави след себе си едно скъпо дете, родено след 10-годишна борба с безплодието. Той иска неговият весел, амбициозен приятел да бъде запомнен.

"Обичам да споменавам името му, за да можем да уверим света, че нашите мъртви не са просто числа. Те имаха живот и цели", казва той пред The Guardian.

Интензивната бомбардировка продължи през нощта, дори след като пламъците утихнали, така че на следващата сутрин те си събрали багажа и си тръгнали отново. "Спомних си първото изселване от моя град на север", казва той.

Един милион души вече са напуснали Рафах и много повече вероятно ще поемат отново по пътя през следващите седмици, докато израелските войски настъпват напред.

Съветникът по националната сигурност на Израел, Цахи Ханегби, каза в сряда, че боевете ще продължат поне до края на 2024 г., сигнализирайки, че страната ще се противопостави на яростната международна критика, за да продължи операцията си.

"Боевете в Рафах не са безсмислена война", каза той, добавяйки, че целта е да се разпадне Хамас, за да се предотвратят бъдещи атаки срещу Израел.

Палестинците, които оцеляха при атаките срещу Рафах този уикенд, след месеци бягство и глад, не са съгласни. "Ограбиха ни всичко. Какво искат повече от нас?" пита Фида Ал-Дин Абу Джарад, 40-годишен бръснар, който се криел със съпругата и децата си само на няколкостотин метра от мястото на пожара в неделя.

В понеделник вечерта те били държани будни заради глада, така че той чул експлозията на ракета, кацаща наблизо около 3 сутринта. След това мъжът видял как шрапнел от взрива разкъсва семейството му. След няколко секунди Джарад вижда 18-годишната си дъщеря Нуира да се строполява мъртва в скута на майка си и чува сина си да крещи от болка, след като шрапнел разрязал крака му.

"Чувствах, че времето е спряло", казва той, но семейната книга на болката не била пълна. Бомбата  паднала още по-близо до близката палатка, в която се намирали баща му, братята и сестрите му и техните семейства. "Страх, болка и загуба – тези думи не могат да опишат чувствата ми. Опитах се да контролирам нервите си и чувствата си и излязох да видя какво се е случило."

В палатката на баща си той видял един от братята си, Абу Исмаил, да се свлича на пода до жена си, която извикала "брат ти е мъртъв", когато Абу Джарад пристигнал. Друг негов брат, Емад, бил убит със съпругата си Ануар. Телата им били толкова силно обезобразени от взрива, че той не можеше да различи едното от другото. Сега той премества това, което е останало от семейството в Хан Юнис, но все още е в шок:

"Досега не мога да разбера какво се случи с мен. Когато свалих палатката, си помислих за началото на операцията в Рафах. Тогава предложих на братята ми да се преместим, но те отхвърлиха идеята и ме попитаха от какво се страхувам. Казах им, че не се страхувам за себе си, но се страхувам да не загубя някой от семейството си. И сега това се случи, загубих ги."