Как израелските шпиони проникнаха в "Хизбула"?

Във войната си с "Хизбула" през 2006 г. Израел се опита три пъти да убие Хасан Насрала.

В петък вечерта израелските военни поправиха тези грешки.

"Ще стигнем до всеки, навсякъде", каза пилотът на бойния самолет F-15i, който според израелската армия е изхвърлил смъртоносния товар, унищожавайки най-малко четири жилищни сгради.

Но самоувереното перчене на израелските военни и службите за сигурност, които през последните няколко седмици нанасяха стабилен барабанен ритъм от опустошителни удари на един от най-големите си регионални съперници, опровергава една неудобна истина: в почти четири десетилетия на битка с "Хизбула", едва наскоро Израел наистина обърна ситуацията.

Това, което се е променило, казаха настоящи и бивши служители, е дълбочината и качеството на разузнаването, на което Израел успя да разчита през последните два месеца, като се започне с убийството на 30 юли на Фуад Шукр, един от най-приближените на Насрала.

Тези служители описаха широкомащабно пренасочване на усилията на Израел за събиране на разузнавателна информация срещу "Хизбула" след изненадващия провал на много по-мощната му армия да нанесе нокаутиращ удар срещу въоръжената групировка през 2006 г. или дори да елиминира нейното висше ръководство, включително Насрала.

През следващите две десетилетия усъвършенстваното звено за сигнално разузнаване 8200 на Израел и неговата дирекция за военно разузнаване, наречена Аман, изкопаха огромни количества данни, за да начертаят бързо разрастващата се милиция в "северната арена" на Израел.

Мири Ейсин, бивш старши офицер от разузнаването, каза, че е необходима фундаментална промяна в начина, по който Израел гледа на "Хизбула", ливанско партизанско движение, което е подкопало волята и издръжливостта на Израел в блатото на неговата 18-годишна окупация на Южен Ливан.

Вместо това, каза Ейсин, израелското разузнаване разшири полезрението си, за да види цялата "Хизбула", като погледна отвъд военното й крило към политическите амбиции и нарастващите връзки с Иранската революционна гвардия и отношенията на Насрала с президента на Сирия Башар ал-Асад. Сирийците развяват знамена и вдигат плакат, изобразяващ Хасан Насрала, сирийския президент Башар ал-Асад, лидерът на хусите в Йемен Абдулмалик ал-Хути и върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей на митинг през 2021 г.

"В този смисъл трябва да определите какво точно търсите", каза тя. "Това е най-голямото предизвикателство и ако се направи добре, ви позволява да погледнете това в цялата му сложност, да разгледате цялата картина".

Израелското разузнаване почти десетилетие наричаше "Хизбула" "армия на тероризма", а не като терористична група „като Осама бин Ладен в пещера“, каза тя. Това беше концептуална промяна, която принуди Израел да проучи Хизбула толкова внимателно и широко, колкото направи сирийската армия, например.

С нарастването на силата на "Хизбула", включително през 2012 г., когато се разположи в Сирия, за да помогне на Асад да потуши въоръжено въстание срещу неговата диктатура, това даде възможност на Израел да вземе мерки. Това, което се появи, беше плътна "разузнавателна картина" – кой отговаряше за операциите на Хизбула, кой беше повишен, кой беше корумпиран и кой току-що се беше завърнал от необяснимо пътуване.

Докато бойците на "Хизбула" бяха закалени в битките в кървавата война в Сирия, силите на въоръжената групировка бяха нараснали, за да бъдат в крак с проточилия се конфликт. Това набиране също ги направи по-уязвими за израелски шпиони, които назначават агенти или търсят потенциални дезертьори.

"Сирия беше началото на експанзията на "Хизбула“," каза Ранда Слим, програмен директор в Близкоизточния институт във Вашингтон. „Това отслаби механизмите им за вътрешен контрол и отвори вратата за проникване на голямо ниво.“

Войната в Сирия също създаде фонтан от данни, голяма част от които са публично достъпни за шпионите на Израел - и техните алгоритми - за усвояване. Некролозите под формата на „плакатите на мъчениците“, използвани редовно от "Хизбула", бяха едни от тях, изпъстрени с малки парченца информация, включително от кой град е бил боецът, къде е бил убит и кръгът му от приятели, публикуващи новината на социални медии. Погребенията бяха още по-разкриващи, понякога изваждайки висшите лидери от сенките, макар и за кратко.