Иран вече не може да разчита на Хизбула, групировката се бори за оцеляване

Има основателни причини Израел да не удря ядрената програма на Иран в предстоящото си отмъщение срещу Ислямската република. И все пак логиката за превантивен удар никога не е била толкова убедителна, именно защото иранските аргументи за изграждане на ядрен арсенал никога не са били по-силни. Това създава нестабилна и опасна ситуация.

Последните няколко седмици преобразиха сигурността на Иран не по-малко от тази на Израел. Доскоро Хизбула, ливанската милиция, която Ислямският революционен гвардейски корпус (IRGC) на Иран създаваше в продължение на десетилетия, за да заплашва Израел, изглеждаше като могъща сила. Но след една от най-ефективните операции за обезглавяване в историята на военните, Иран вече не може да разчита на Хизбула за своята „предна отбрана“. Войниците на Хизбула сега се борят за своето оцеляване.

Необходимостта от възстановяване на загубеното възпиране – за да демонстрира на Израел, че Иран остава способен да нанесе неприемливи щети в отговор на каквато и да е пряка атака – доведе директно до масираните балистични ракетни удари във вторник. Това беше стратегическа грешка.

За разлика от предишната демонстрация през април, този път Иран наистина се опита. Не беше дадено продължително предизвестие. Използваха се само най-мощните оръжия в иранския арсенал – балистични ракети, които бяха разположени така, че да наситят и пробият въздушната отбрана на Израел. Значителен брой ракети преминаха, но въздействието им изглежда минимално.

Това създава най-лошия възможен сценарий. Ударът всъщност демонстрира способността на Израел да поеме най-добрия удар на Иран. Целите бяха предимно военни бази, включително летища, и първоначалните доклади показват, че нанесените щети са ограничени. Израел отдавна се подготвя за това, като не само е развил въздушна отбрана, но и гражданите разполагат с убежища. Самолетите не се съхраняват на открито, а под укрепени навеси.

По-тревожното послание беше, че ако тези ракети бяха снабдени с ядрени бойни глави, вместо с конвенционални, разрушенията щяха да бъдат катастрофални. Следователно, в резултат на два масивни конвенционални ракетни удара и обезсилването на Хизбула, сега е ясно и за двете страни, че Иран няма ефективен механизъм за възпиране на израелска атака – освен ако Иран не развие ядрен арсенал.

Както се посочва в коментар в публикацията на IRGC „Javan“, Иран може да работи със своите партньори от „Оста на съпротивата“, за да се опита да възстанови някаква форма на възпиране, но срещу технологичното превъзходство, което Израел е демонстрирал, това вероятно няма да бъде достатъчно. Очевидното решение е „промяна в ядрената доктрина на Иран“ – от гражданска към военна, пише авторът, добавяйки, че Иран вече разполага с капацитет да направи това бързо.

За да сме ясни, първоначалната грешка е на Иран. Неговите лидери вероятно не са проектирали или дори знаели за атаката на Хамас от 7 октомври, която доведе до настоящата криза. Но иранското ръководство отпразнува клането и видя в отговора на Израел възможност да отслаби еврейската държава. Те активираха координирана атака срещу Израел от „Оста на съпротивата“, която го заобикаля. Върховният лидер Али Хаменей можеше да каже на Хизбула да спре да обстрелва Израел; можеше да каже на хутите да спрат нападенията срещу глобалните търговски линии. Но той не го направи.

Без съмнение Хаменей мислеше, че печели, точно както сега израелският премиер Бенямин Нетаняху смята, че печели. В крайна сметка, кой би предположил, че израелските разузнавателни служби са проникнали толкова дълбоко в Хизбула, че ще могат да взривят нейните пейджъри и да убият лидерите й на тайни срещи? Със сигурност не и Хаменей.

Това, което не се е променило през последните седмици, е фактът, че Иран прекара последното десетилетие в укрепване на ядрената си програма срещу атаки, като най-ценните съоръжения са буквално заровени под планини. Унищожаването на програмата вероятно е невъзможно, а опитът и провалът почти гарантирано ще предизвикат стремеж на Иран към бомба. Всяко сериозно усилие за атака също би изисквало масивен удар, какъвто може да бъде извършен само с участието на САЩ, съобщава Bloomberg TV Bulgaria.

Още един ограничаващ фактор е, че обикновените иранци могат да бъдат най-добрите съюзници на Израел в стремежа му да свали режима на Хаменей, защото те го ненавиждат. Нетаняху знае това. В скорошно излъчване той се обърна директно към иранския народ. Всяка атака, която причини щети на цивилни – особено радиационно замърсяване от удар по складове с обогатен уран – би рискувала да предизвика ефект на обединение около режима, което би било самоубийствено за Израел.

Вероятно Израел ще се фокусира върху неядрени цели; този път може би върху иранската противовъздушна отбрана и ракетните установки или енергийната структура. Дали това ще постигне нещо повече от поредния кръг ескалация, не е ясно. Но съдбата изглежда решена. Израел ще отговори на ракетната атака тази седмица, а Техеран вероятно ще изпълни заплахите си да отвърне. Иранският ядрен пробив и израелският удар за предотвратяването му стават все по-близки.