Конфликтът в Близкия изток: Толкова ли е евтин животът ни, нима оръжията са по-ценни от него?

Тази нощ се навърши една година от кървавите нападения на „Хамас“, които превърнаха един конфликт в опустошителна война. Последните дванайсет месеца показаха, че военните действия доминират над дипломацията, а това ражда още повече насилие, посочва БНТ.

Резултатът - войната между „Хамас“ и Израел заплашва да обхване още страни от региона. До какво води прекрачването на толкова много червени линии в Близкия изток, как Ливан беше въвлечен в мащабния сблъсък и каква е ролята на Иран за тази ескалация?

На 7 октомври 2023 г. бойци на „Хамас“ атакуваха от Газа, отвориха пробойни в загражденията край анклава, нахлуха в близките еврейски селища и окървавиха музикален фестивал. Оставиха след себе си 1200 убити и взеха със себе си над 250 заложници. Около 90 от тях още са в неизвестност. Израел отговори с война. Тя заличи голяма част от Газа и взе 41 000 жертви по данни на местното здравно министерство. Не е ясно колко от убитите при въздушните удари и последвалата сухопътна операция са били бойци на „Хамас“ и колко - цивилни, но сред тях със сигурност има много жени и деца.

Кутия номер две се оказа по-дълбок конфликт, скрит под капака на първия. Малко преди първата годишнина от войната Израел измести епицентъра на бойните действия на север, към Ливан. Страната, в чиито южни територии от десетилетия вирее подкрепяната от Иран шиитска военизирана организация „Хизбула“. Причината - солидарните с „Хамас“ бойци на „Хизбула“ от началото на войната изстрелват ракети по селища в Северен Израел и принудиха 60 000 души да напуснат домовете си. Ударите на Израел пък накараха 89 000 души в южната част на Ливан да се евакуират. Процес, който доскоро оставаше скрит зад големите взривове в Газа.

С ликвидирането на лидера на „Хизбула“ в Бейрут Израел сякаш отвори кутия номер 3. Нейните мащаби са трудно измерими, защото тя изкара Иран от сянката на задкулисна сила в района.

Техеран атакува директно с ракети Израел. И събуди нови страхове за мащабна война в Близкия изток.

"Страхувам се не само от избухването на голяма война, но и от пълното изчезване на Ливан. Страх ме е какво ще се случи утре. Ако избухне война, тя ще засегне всички без разлика. Но какво ще стане после? Кой ще възстановява? Кой ще осигури храна? Кой ще осигури образование?", пита се Нина Руфайел.

"От този момент нямам нищо. Нямам жилище, нямам кола, нямам живот", сподели Мохамед Халил.

"Сега вече разбираме, че проблемите на Близкия изток не остават само в Близкия изток. Те отекват по целия свят и засягат всички. И смятам, че имаме нужда от всеобща воля, най-малкото за да опитаме да се справим с тези проблеми", заяви Фаеге Ешкевари.

Фаеге Ешкевари е журналистка от Иран. Преследването на истината я е принудило да напусне родината си преди години и да работи от чужбина.

"Когато говорим за Иран, е важно да правим разлика между Ислямската република и народа на страната. Ислямската република до голяма степен не представлява иранския народ. Така че има разлика дали говорим за ползите на иранския народ или за ползите на тази група от хора, които са взели властта за сметка на иранския народ", каза журналистката.

"Иранският народ е показал, че не се интересува от това ресурсите на страната да се насочват към „Хизбула“, „Хамас“ и други проксита. И по време на протестите и демонстрациите си хората са показвали, че не желаят тези групи да бъдат финансирани, докато самите те страдат в страната си", посочи Ешкевари.

Запитана какви са стратегията на Ислямската република и интересите на нейните представители, тя каза: "Аз съм част от поколението, наричано "поколение на революцията". Спомням си времето, когато имаше плакати с портрета на върховния лидер Хомейни с надписи под тях, които гласяха: "Пътят към Бога минава през Кербала". По време на войната през 80-те години се лансираше идеята, че Иран трябва да завладее първо Ирак и оттам да завладее Йерусалим. И, разбира се, имаше призиви Израел да бъде изтрит от лицето на Земята. Сега тази идея, тази политика, отново се използва като стратегия, с която Ислямската република много се гордее. Иран иска да измести битката така, че тя да не се води на негова територия, а извън неговите граници. Само че през последните дни тази идея сякаш е поставена под въпрос. С изстрелването на много ракети към Израел и вероятният отговор на Израел“.

"Наблюдаваме сходни аспекти в Иран и в Ливан, особено в Южен Ливан. И в двата случая една група от хора иска на всяка цена да остане на власт“, посочи журналистката. „И тя иззема всички ресурси. Ливан изживява своята жестока криза през последните четири години. Държавата е във фалит, прекъсването на тока и спирането на водата са ежедневие, а ливанската лира се е обезценила с шокиращите 94 процента. Банките са в колапс, авоарите в долари са замразени, заплатите на държавните служители са нищожни, какво ли остава за пенсиите... Уличното недоволство не успява да роди никакъв политически модел, освен още улично недоволство. Държавата не се противопоставя на паравоенните групировки. Най-страшната истина е, че всичко това обезценява човешкия живот".

"Хизбула“ е паралелна структура на държавата, но тя показа на своите хора и поддръжници, че е взела грешно решение. Никой не се подготвя за война, без да строи някакви убежища. Толкова ли е евтин животът ни? Нима оръжията са по-ценни от живота ни? Ако няма къде да се скрием, защо тогава да ни въвличат във война?", пита Гада Хатум, ливанска гражданка.

Запитана какви според нея са причините богата и влиятелна в миналото страна като Ливан да се превърне във военна база за милициите на Хизбула, Ешкевари каза: "Основната причина според мен е алчността на управляващите. В Ливан наблюдаваме симптоми на съпротива, подобни на тези в Иран. В Ливан успяват да превърнат собствените си хора в жертви и да потиснат гласовете им. Медиите не ги отразяват. А жените там се противопоставят на самото понятие за "жертви"", каза Фаеге Ешкевари.