С какво разполагат Иран и Израел при потенциална война във въздуха?

Израел нанесе в събота удари по военни обекти в Иран и заяви, че отвръща на ракетното нападение на Техеран срещу еврейската държава на 1 октомври – най-новата размяна на удари в ескалиращия конфликт между съперниците в Близкия изток.

Израелската армия заяви, че е завършила ударите и е постигнала целите си, като предупреди Иран да не продължава ескалацията, а полуофициалната иранска новинарска агенция "Тасним", близка до Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (КГИР), разпространи изявление, в което се обещава "пропорционална реакция" на израелските действия.

Агенция Ройтерс изброява какви са военновъздушните сили и системите за противовъздушна отбрана на двете страни.

Иран

Иранските военновъздушни сили разполагат с 37 000 души личен състав, но според Международния институт за стратегически изследвания (International Institute for Strategic Studies - IISS) в Лондон десетилетията на международни санкции до голяма степен са лишили Иран от най-новото високотехнологично военно оборудване.

Военновъздушните сили на Иран разполагат само с няколко десетки годни щурмови самолета, в това число руски самолети и остарели американски модели, придобити преди Ислямската революция в страната през 1979 г.

Ислямската република разполага с ескадрила от девет произведени в САЩ изтребителя Ф-4 (F-4 Phantom II) и Ф-5 (Northrop F-5), една ескадрила от руски изтребители "Су-24", както и няколко руски МиГ-29, китайски "Чънду" Джей-7 (Chengdu J-7/F7) и американски Ф-14 "Томкат" (F-14 Tomcat), посочва Международният институт за стратегически изследвания.

Иран разполага и с безпилотни самолети камикадзе. Анализаторите изчисляват, че арсеналът на Техеран от безпилотни летателни апарати наброява няколко хиляди. Освен това според тях Иран разполага с над 3500 ракети "земя-земя", някои от които са оборудвани с петстотинкилограмови бойни глави. Броят на ракетите, с капацитет да достигнат Израел, обаче може да е по-малък.

Командирът на иранските военновъздушни сили заяви през април, че самолетите "Су-24" са в "най-добрата си степен на готовност" да противодействат на всяка потенциална израелска атака. Но зависимостта на Иран от самолетите "Су-24", разработени за първи път през 60-те години на миналия век, подчертава относителната слабост на военновъздушните му сили.   

В областта на отбраната Иран разчита на смесица от руски и произведени в страната ракетни системи "земя-въздух" и системи за противовъздушна отбрана.

През 2016 г. Иран получи от Русия зенитно-ракетни комплекси за противовъздушна отбрана "С-300" – ракети "земя-въздух" с голям обсег на действие, с капацитет да поразяват множество цели едновременно, включително самолети и балистични ракети.

Техеран разполага и с произвежданата в страната ракетна система "земя-въздух" "Бавар-373", както и със системите за противовъздушна отбрана "Саяд" (Sayyad) и "Раад" (Raad).

Израел

Израел разполага с модерни военновъздушни сили, снабдявани от САЩ, със стотици многоцелеви изтребители "Ф-15" (F-15 Eagle), "Ф-16" (F-16 Fighting Falcon) и "Ф-35" (F-35 Lightning II). Те изиграха важна роля при свалянето на иранските безпилотни летателни апарати през април, когато Ислямската република извърши нападение с щурмови дронове и изстреля ракети срещу Израел в първата си пряка атака на израелска територия.

Военновъздушните сили не разполагат с бомбардировачи с голям обсег на действие, въпреки че малък брой преоборудвани самолети "Боинг 707" (Boeing 707) с променено предназначение служат като танкери за зареждане с гориво, които биха могли да позволят на изтребителите да достигнат до Иран за нанасянето на точни удари.

Израелските военновъздушни сили демонстрираха способността си да поразяват далечни цели през юли, когато изтребители нанесоха удари по райони в близост до йеменското пристанище Ходейда в отговор на нападение с безпилотен летателен апарат, извършено от йеменските бунтовници хуси, срещу Тел Авив.

Израел, който е новатор в технологията за разработване на безпилотни летателни апарати, разполага с дронове "Херон" ("Чапла"), които могат да летят в продължение на повече от 30 часа, достатъчно за използването им в операции на голямо разстояние. Те са въоръжени с крилати ракети "Дилайла" (Delilah), които имат приблизителен обсег на действие от 250 км – далеч от района на Персийския залив, където се намира Иран, въпреки че военновъздушните сили могат да го преодолеят, като доставят един от боеприпасите по-близо до иранската граница.

Широко разпространено е мнението, че Израел е разработил ракети "земя-земя" с голям обсег, но израелската армия нито потвърждава, нито отрича това.

Многопластовата система за въздушна отбрана, разработена с помощта на САЩ след войната в Персийския залив през 1991 г., предоставя на Израел няколко допълнителни възможности за сваляне на ирански безпилотни летателни апарати и ракети с голям обсег.

Най-високо разположената системата за противоракетна отбрана е "Ароу 3" (Arrow 3), която може да прехваща балистични ракети в космоса. По-ранният модел, "Ароу 2" (Arrow 2), работи на по-ниски височини. Системата със среден обсег на действие "Прашката на Давид" (David's Sling) противодейства на балистични ракети и крилати ракети, а системата с малък обсег на действие "Железен купол" (Iron Dome) се справя с ракети и минохвъргачки, използвани от подкрепяните от Иран милиции в ивицата Газа и Ливан – но на теория би могла да бъде използвана и за свалянето на по-мощни ракети, пропуснати от другите две системи за противоракетна отбрана.

Израелските системи са проектирани така, че да могат да бъдат вграждани в аналогични американски прехващачи в региона, за да се осигури коалиционна защита. (БТА)