В спорта (понякога) размерът няма значение

В модерната си история Черна гора е независима държава от 2006-та година с население от около 630 хиляди души. Англия от друга страна е сърцето на Великобритания с население от над 53 милиона души.

Класическа Давид срещу Голиат ситуация, но за разлика от библейските времена, сега подобно съревнование много трудно (почти невъзможно!) може да завърши в полза на „по-малкия”. Но не и когато става дума за спорт.

През седмицата без капка страх националният футболен отбор на Черна гора надигра тотално съперниците си от Англия и само липсата на малко повече късмет лиши Вучинич, Йоветич и компания от напълно заслужена победа.

Но дори и равенството (1-1) беше достатъчно да легитимира черногорците като една от водещите футболни сили на Стария континент – нищо, че националният им стадион е с капацитет от едва 12 хиляди души, докато английската гордост „Уембли” събира цели 90 хиляди.

И все пак малката по размер и население страна разполага с 28-мият най-силен национален футболен отбор в света (според ранглистата на ФИФА). А някои от националите играят във водещи футболни клубове като Ювентус, Фиорентина, Зенит и Лил, изтъква БиБиСи.

Как се случва това? Защо в спорта често се наблюдават подобни „аномалии” – сравнително малки страни да могат да се съревновават като равен с равен с далеч по-големи и по-богати държави?

Спортът определено не следва всички икономически правила, които се отнасят за други сфери на обществената дейност. Брутният вътрешен продукт не е показател за това дали дадена страна може „да изригне” в някоя спортна надпревара.

От БиБиСи дават един крещящ пример – Ямайка. Малката островна държава с население от 2 милиона души е на 122-ро място по БВП в света. Но ето че водени от феномена Юсейн Болт, ямайските представители заеха 3-то място в класирането по медали в атлетическите дисциплини на Олимпиадата в Лондон – пред тях се наредиха единствено свръхсилите САЩ и Русия.

Разбира се, подобни „явления” нямат обща трактовка – те се силно специфични и конкретни за всяка отделна страна. Много често просто става въпрос за уникално стечение на обстоятелствата.

Може обаче да се твърди, че има директна връзка между липсата на възможност за реализация в други сфери и силното желание за постигане на житейски успехи чрез спорта. А и в (повечето от) тези държави спортът е единственият отдушник от иначе трудното ежедневие (да си спомним Световното по футбол през 1994-та година) – затова и успешните спортисти се ползват с изключителни привилегии.

В подобно твърдение със сигурност има някаква логика. Ако богатството, броят на жителите и развитата икономика имаха решаващо значение, то Япония би трябвало да е световен спортен лидер. А тя не е.

Монетата обаче винаги има две лица. И по-точно – това, което не става с пари, става с много пари. Доказателството е самата Великобритания. Правителството подготви програма за целенасочено мащабно субсидиране на спорта в период от десетина години.

Резултатът се видя много ясно миналото лято. Великобритания зае третото място в крайното класиране по медали на Олимпийските игри, което беше най-доброто представяне на британски спортисти на този форум от 1908-ма година насам.

Но ето, че въпреки всичко английските футболни национали не можаха „да преборят” малката Черна гора...