Автофагия - самоизяждат ли се наистина клетките?

Стерилност, инсулинова резистенстност, ракови заболявания, калорийни рестрикции и диети – всички те зависят от активирането на процес, наречен автофагия. Терминът е въведен през 1963г. от Кристиян дьо Дюв и се превежда като „самоизяждане”. Тазгодишната Нобелова награда за медицина бе присъдена на японеца Йошинори Осуми, чиито изследвания акцентират върху автофагията като контролируем процес, влияещ на редица заболявания като Паркинсон, диабет, затлъстяване и др.

 

Механизмите на автофагията са вече добре изучени: съвкупност от процеси, които събират, рециклират и преработват остарели или повредени клетъчни компоненти в нови молекули и структури, полезни за клетката. Нарушенията в този пречиствателен механизъм водят до натрупване на ненужни клетъчни фрагменти и „отпадъци”, загуба на ефективност за цялата клетка и стареене на тъканите.

 

Задълбоченото изследване на тези процеси повишава възможностите за манипулиране на автофагията от учените: възможно е забавяне на клетъчното стареене и поддържане на тъканите здрави и млади много по-дълго време.