Екстроверт или интроверт – кое е по-добре?

Някои от нас обичат да прекарват почивните дни с книга в ръка, докато други - да излязат навън и да бъдат център на вниманието. От научна гледна точка, има ли предимство да бъдем екстровертна или интровертна личност? 

 

Идеята за две толкова крайни личностни характеристики за първи път е описана от швейцарския психолог Карл Юнг, който въвежда термините „интровертност“ и „екстровертност“. 

 

Неговата теория бива разработена от германския психолог Ханс Айзенк, който дефинира тези черти на характера на база на основното ниво на възбудимост. Екстровертите, при които то е по-ниско, имат нужда да правят повече вълнуващи неща, които да ги доведат до физическо и психическо изтощение, за да постигнат удовлетворение. 

 

Така, докато интровертните личности могат да се задоволят със спокойно каране на колело в близкия парк, екстровертите вероятно биха имали нужда да направят това по калния и стръмен път, за да почувстват психично удовлетворение. 

 

От сканирания на мозъка става ясно, че екстровертите вероятно са по-импулсивни, в сравнение с интровертите, които предпочитат първо да обмислят ситуацията, вместо незабавно да се впуснат в действие. Заради тази своя черта, интровертите са и склонни към развитие на тревожност и депресия.