Еротикон – Вежди Рашидов и листото от японска вишна

Иво Алексиев

Всеки истински мъж трябва да може да каже нещо на тема еротика. Както и всяка истинска жена. Така разбирам аз творението. Така е заложено да бъде. Другото са недоразумения. Недосбъдвания - недодръзновения… Особено вълнуваща става темата, когато с нея се захване творец като Вежди Рашидов.

Листо от японска вишна… Търкулва се в градината на къщата му в Симеоново. Настъпва миг на творческо прозрение. Мисъл, спомен, фантазия, емоция и възбуда се пресичат в ума на твореца в осмисляне на човека. Листото напомня на устни. Устните препращат към страст, привличане, любов – към кръговрата на живота.

 
Случайно откъснат от есенен вятър лист от японска вишна вдъхновява цяла поредица от творби. В изложба под надслов „Еротикон“ до средата на декември могат да бъдат разгледани в Арт галерия Вежди. Вежди Рашидов показва двайсет и четири акварела, както и онази част от творчеството си, която, за мен поне, е особено изкушаваща – бронзова пластика. Разкрива на публиката общо седем нови свои скулптури. И в двата жанра Рашидов е с доказани позиции. Достатъчно познат е и у нас, и в чужбина. Не е нужно да бъде представян.

Еротикон се превежда като творба, съчинение на еротична тема. Може обаче да означава и еротично пособие. А в съвременния български е и неологизъм със значение еротичен емотикон. Всички тези либидни конотации на еротикона проличават в новите творби на автора. В чувствени акварелни съзерцания устни зоват, молят, прелъстяват. Понякога обаче и … тъгуват по невъзможно, неосъществено, загубено. Устни-символ на страст, мечти, фантазии, възбуди, себеосъщетвяване, падения. На страст по човешка близост. Устни търсещи да докоснат и бъдат докосвани. Радостни от среща с другия. Желаещи да му се посветят за постигане на цялост в любов. Тук-там кървавочервеният им цвят показва връзка със сърцето.

 
Ето какво споделя Рашидов. „Еротиката е тема и неотлъчна част от един човешки живот, тя е реакция и отношение към даден обект, свързан емоционално, чувствено, тя е висок адреналин и не на последно място – човешка химия. Това усещане е провокирано неслучайно от устните – те неслучайно носят в себе си еротичност, но самата любов почва от първата целувка. А любовта е всичко. След цикъла ми „Еротични рисунки и акварели“ преди години, аз стигнах до откритието, че най-еротичната част е устата – богата като форма и благодатна за изкуството. А като философия е начало на чувствеността…“

В приличното на устни листо Вежди Рашидов обаче сякаш открива и еротика в грехопадението. С листо Адам прикрива голотата си, след като е загубил невинността на райския живот отвъд добро и зло. От онзи момент то символизира загубата на счетена за даденост Божия любов. Човекът я губи, за да осъзнае. Оттук насетне ще я дерзае с труд. Ако въобще я получи чрез  благоволение. Не му остава друго, освен надежда, че загубената Любов някога ще се завърне. Умореният, меланхоличен поглед на Рашидов излъчва недоверчивост. Лакомията по неодушевеното едва ли е знак за завръщане на одушевяващо…

Фалусоидните бронзови скулптори стоят като тотеми на постаменти в изложбената зала. Архетипи на еротика, зачеваща и поддържаща кръговрата на битието. Напомнят за Шива лингам – единство на едновременно създаване и разрушение в страст. Добавяйки символни устни, Вежди Рашидов размеква метала. Стопля и острастява хладината му. Одушевява неодушевената форма. В опит да разкаже в пълнота еротичната история на света, съчетава устните с мистични знаци и алувиални релефи на безвремие.

Вежди Рашидов споделя, че изложбата е и размисъл върху творчеството на Микеланджело, Рубенс и Леонардо, Густав Климт, Пикасо, Дали, Тулуз Лотрек. Размисъл върху това, как творци от различни епохи разпознават и онагледяват еротиката в човешкия живот. Размисъл върху тяхната трактовка на либидното всеначалие.

В края на разговора с него виждам Вежди Рашидов да прехвърля топченцата на броеницата си. Може би молитва за завръщане на любовта? Може би изложбата „Еротикон“ е именно това – молитва за ренесанс на любовта в нелюбовно време? Молитва нови кипежи да спасят застиващия човек…?