Анна Поси - 100-годишната бариста, която още сервира кафе в Италия

Анна Поси отговаря на телефона в кафенето, но веднага моли да човекът от другата страна на телефона да се чуят по-късно. „Имам клиент“, казва тя. Средата на следобед е и Поси, която е собственичка на Bar Centrale в Небиуно, малък град с изглед към езерото Маджоре в Северна Италия, сервира кафе от 7 сутринта. Тя обикновено приключва в 19 часа. Това е обикновен работен ден за бариста в Италия, но в едно ключово отношение Поси е далеч от обикновения бариста: на 100 години тя е най-възрастната в страната.

Столетницата, която наскоро я удостои с почетната титла Командир на републиката, е познато лице на редовните посетители, които са прекарали живота си в града, успоредно с кафенето.

„Винаги работя – неделя, Великден, Коледа. Никога не съм на почивка“, казва тя.

Това е рутина за Поси от 1 май 1958 г., когато италианката отваря бара със съпруга си, сервирайки еспресо и капучино на клиентите. Алкохолните напитки са добавени към менюто през 1971 г., когато двойката закупува лиценз.

Но джубоксът привличаше много от посетителите.  Клиентите на Bar Centrale идваха от близо и далеч. „Те искаха да се социализират, да танцуват“, разказва Поси пред The Guardian. „С масата за джаги ние бяхме най-модерният бар в града.“

След като съпругът й умира през 1974 г., тя посвещава живота си на отглеждането на двете им деца и на бара.

„Откакто татко почина, тя никога не е искала да има друга връзка“, казва дъщеря й Кристина. „Тя се съсредоточи върху нас и работата.“

Поси описва 1960-те до 1980-те като „най-красивите години“ в историята на бара. Сред известните й клиенти да футболистите на Милан Джани Ривера и Фулвио Коловати.

Тя обаче не е от хората, които тънат в носталгия. Джубоксът може да го няма, но в бара има щанд за книги, където клиентите могат да разменят книги и да четат с кафето си. Ако се обадят в неделя, могат да получат парче домашен ябълков пай.

„Тъй като аз все още сервирам, днес сме известни като винтидж бара“, казва Поси.

Въпреки това тя също има компютър в помещенето, който използва всяка сутрин, за да преглежда новините и да се консултира с борсата.

„Прочитам всичко. Все още искам да уча и да разбирам по-добре нещата", споделя тя.

Нейната редовна търговия се състои предимно от пенсионери в града, които понякога се отбиват, за да разговарят с Поси, без всъщност да купуват нищо. Но публичността около 100-ия й рожден ден, отбелязан на 16 ноември, генерира вълна от нови клиенти отвъд.

„Хората идват да се срещнат с мен, защото им е невъзможно да повярват, че все още работя“, казва тя. „Когато си тръгват, те си тръгват щастливи и презаредени – не знам какво им предавам.“

Всъщност да бъде в компанията на други е това, което Поси вярва, че е ключът към нейното дълголетие. „Не искам да съм меланхолична“, категорична е тя. "Искам да живея, да бъда сред хората."

Тя няма намерение скоро да спира работа. „Ще продължа, докато здравето ми позволява“, казва баристата, като същевременно посъветва младите хора „да изберат работа, която ви харесва“.

Поси е сред нарастващия брой столетници в Италия. Според данни на Istat, националната статистическа агенция, към края на 2023 г. е имало 22 552 души на възраст над 100 години – най-високият регистриран брой. По-голямата част от италианските столетници са жени.

Най-възрастният жив човек в Италия е Клаудия Бакарини, на 114 години, а само с месец по-млада е Лучия Лаура Сангенито. Ема Морано държеше титлата най-възрастен човек в света в продължение на 11 месеца до смъртта си през 2017 г. на 117-годишна възраст.