Съдебната битка "Лайвли VS Балдони" ще промени холивудския PR завинаги

Силна тревога обхваща част от холивудските PR специалисти заради съдебната битка между Джъстин Балдони и Блейк Лайвли, в която няколко имена на топ PR-и се оказаха в центъра на буря, която прикова вниманието на целия свят. Случаят вече прелива от натиск, заплахи и манипулации, като се твърди, че PR експертите са и от двете страни на тези интеракции.

Според няколко професионалисти в сферата, интервюирани от The Hollywood Reporter, скандалът вече е променил начина, по който работят дори хората, които не са пряко замесени в делото.

„Това ще промени играта на личните PR агенти завинаги, на 100 процента. Когато клиент ти каже: „Искам да защитиш репутацията ми и да изпревариш тази история“ или „Не харесвам това заглавие, трябва да се обадиш на репортера“, отговорът вече ще бъде: „Никакъв шанс“. Ако това, което правиш, има последствия за друг известен човек, вече ще се замислиш дали няма да бъдеш осъден“, предвижда един дългогодишен личен пиар специалист.

Пример за това е едно от твърденията в делото на Балдони. То гласи, че PR-ката на Лайвли, Лесли Слоун, е настоявала репортер от „Daily Mail“ да промени материал още през август. Репортерът планирал да напише, че вътрешна борба за власт между Лайвли и Балдони на снимачната площадка на „Никога повече“ довела до това актрисата да бъде „заклеймена като трудна“. Слоун обаче настояла чрез съобщения: „Грешиш напълно… целият актьорски състав мрази Балдони.“

Опитите на Слоун да промени историята очевидно били успешни. Но както всеки репортер ще потвърди, това, че PR агент предоставя допълнителна информация, за да направи дадена история по-благоприятна за клиента си, изобщо не е рядкост – напротив, изключително често срещана практика е, припомнят от The Hollywood Reporter.

Сега обаче Слоун е сред тези, които Балдони съди, докато Лайвли заведе дело срещу кризисния му мениджър Мелиса Нейтън, както и срещу PR-ката Дженифър Ейбъл.

„Честно казано, съчувствам им, защото някои от нещата, които са направили, са неща, които почти всеки PR специалист би направил, без да се замисли. Но не и сега“, добавя същият ветеран от индустрията.

Дългогодишен студиен PR експерт коментира: „Мисля, че добрите комуникационни директори винаги ще имат планове за защита на клиентите си, но сега ще си задават друг въпрос. Ако стратегията им излезе наяве, ще застанат ли зад нея? Защита на клиента и игра в защита е едно, но целенасочено насочване срещу друг човек е нещо съвсем различно.“

Освен репутационната вреда и унижението, което може да последва от подобни дела, някои лични специалисти от сферата също се притесняват от потенциално фатални финансови загуби заради съдебни разходи. Публицистите на големите студиа обикновено са защитени от юридическите екипи на компаниите си. Големите PR агенции също така изискват юридическа защита.

„Аз дори не бих вдигнал телефона за клиент без клауза за правна защита. Понякога адвокатите на потенциален клиент се опитват да премахнат тази клауза от договора, но ние просто не ги приемаме като клиенти без нея“, допълва още той.

За разлика от тях, някои независими лични PR-и или тези, които работят в малки агенции, нямат подобна защита. Техните клиенти могат да са мултимилионери с огромни ресурси, но често плащат едва 5000 долара на месец и не осигуряват правна защита за представителите си (докато клиенти от А-листата в големите агенции често плащат близо 10 000 долара).

„Цялата ни връзка с клиентите е базирана на доверие“, отбелязва представителят на индустрията.

„Нямаме абсолютно никаква правна защита и делото на Балдони определено ме кара да се страхувам повече. Много често сме изцяло в ръцете на хората, които ни плащат. Когато работех в голяма PR агенция, ни беше казано, че клиентът е на първо място, а парите му – още повече. Ако клиентът искаше нещо, а ние получавахме заплащане за това, значи го правиш. Сега всички сме много по-предпазливи“, признава личен пиар специалист, който преминал от работа в голяма агенция към създаване на собствена компания, признавайки, че не се гордее с някои неща, които е правил, за да прикрива поведението на клиенти в миналото.

Някои PR-и дори обмислят да добавят клауза за правна защита в бъдещите си договори, така че клиентите да са задължени да ги защитават. Очевидната тревога е, че подобен ход може да доведе до загуба на клиенти, тъй като винаги има достатъчно млади PR-и, които се опитват да изградят репутацията си и биха приели известен клиент без допълнителни изисквания.

Собственикът на агенцията споделя, че случаят с Балдони се е отразил на бизнеса му по неочакван начин: „Един потенциален клиент ми каза: „Заради този случай, не знам дали искам да наема PR специалист в момента. Не искам хората да мислят, че имам нещо за криене.“

Този публицистичен агент не е кризисен мениджър – област, известна с агресивните си и потайни тактики – но отбелязва, че повечето хора не правят разлика: „Клиентите не виждат разликата между кризисен мениджър и PR агент. Те мислят, че всички седим в слонови кули и търсим кой да сринем, за да издигнем нашите клиенти.“

Това не означава, че интервюираните вярват, че представителите на Лайвли и Балдони са напълно невинни. Нейтън и Ейбъл станаха известни с изтеклите съобщения, в които сякаш със злорадство планират да оклеветят Лайвли (в делото на Балдони се твърди, че повечето им планове не са били осъществени, а някои от тях били просто шеги).

„От самото начало на цирка между Лайвли и Балдони именно PR-ите влошипа нещата“, казва друг опитен специалист, според когото случаят „променя лицето на индустрията.“

Друг ветеран припомня златното правило: „Всички в комуникациите научават още в първия си ден: „Никога не записвай нещо, което не би искал да видиш на първата страница на The New York Times.“