Зуека категоричен: Няма да се връщам в България

Васил Василев - Зуека е категоричен, че не възнамерява да се връща в България, още по-малко в телевизията.

Той ще се завърне за финала на "Като две капки вода" на Националния стадион „Васил Левски".

„Оказва се, че четири години не са кратък срок. Колкото и кратко да изглежда времето, си забравил много неща. Има един трепет за това дали ще се справя на стадиона. Разчитам на колегите си, които са огромен екип и ще ми помагат за всичко. Реално ще имаме само една репетиция преди да изляза на сцената. Не ме притеснява броят хора, които ще бъдат там. За мен това няма значение – ангажиментът е един и същ, независимо дали те гледат двама, трима, десет или 40 хиляди. Има неща, с които човек трябва да се съобразява, но в крайна сметка това е част от професионализма", заяви той пред Нова тв.

Зуека смята, че е намерил своето място в Испания.

„Когато промениш коренно живота си, както го направихме ние, е трудно да говориш за завръщане. Като всеки актьор и аз съм суетен, но в един момент си дадох сметка, че трябва да потисна това в името на 11-годишния си син. Реших да погледна живота през неговите очи. Сега имам ново професионално предизвикателство и това са моите картини. Интересно ми е буквално да откривам топлата вода, защото, въпреки че рисувам от малък, това е един свят, който се опитвам да откривам сам – без преподаватели. А това е много трудно. Доверявам се на своя критерий, изграден през последните 35-40 години. Така че ако на мен не ми харесва дадена картина, не я пускам. Оставям я да отлежи и я поправям. Моите картини са театрални. Самият начин, по който формирам идеята си, преди да почна да рисувам, е действеният сценарий, който правим в театъра."

Зуека споделя, че следи какво се случва в България, но е категоричен, че е взел правилното решение за семейството си да живеят в Испания.

„За съжаление, виждам промените в България в отрицателна посока. Страната ни винаги изчаква и избира грешната посока. Политическата обстановка е особена. Тук винаги трудно се случват нещата. В Испания в малкото градче, в което живеем, всичко се случва бавно и спокойно. С езика нещата са трудни – ние го владеем на магазинерско ниво. Съпругата ми е по-добре от мен. Но след определена възраст нов език трудно влиза в главата. Но мен ме спасява това, че по цял ден съм в ателието и не ми е така необходим", споделя той.