140 години по-късно: Трима историци, три погледа, едно Съединение

Трима историци, три погледа, едно Съединение, но 140 години по-късно...

 „Всяка гледна точка не е последната, а поредната...“, убедени са Милко Палангурски, Веселин Янчев и Петър Стоянович. 

Авторите посвещават изданието на 140-годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. и на неговите герои.

С книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“, авторите ни потапят в дълбоката история не само с блестящо изучени и подбрани факти, но и с невероятни илюстрации, автентични снимки от онова време, някои от които никога не са били публикувани до момента. Богатият снимков материал несъмнено допълва и онагледява историческите събития.

"В свободния свят всяка гледна точка към историята не е последна, а поредна и всяко следващо десетилетие ни дава възможност да обогатяваме детайли от тълкуванието и знанието за миналото време. В следващите страници предлагаме три погледа към случилото се от 1879 до 1886 г. с различни основни акценти. Надяваме се да допринесем към сложния рисунък на онези събития, за да подпомогнем с нещо тълкуването на различните политически, дипломатически и военностратегически комбинации, рисковете, както и персоналната отговорност на главните герои", пишат те.

Официалното представяне на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ ще се състои на 2 юни (понеделник) 2025 г. от 18:30 ч. в Литературен клуб „Перото“ (НДК).

"Има събития и личности в историята на всеки народ, които отдавна са напуснали празничния календар и са се превърнали в част от делника на нацията. За тях всеки е убеден, че знае. За тях „или добро, или нищо“. За тях е прието да пишат само големите – не че друг не може, но някак не бива. Над тия хора и събития вечно виси заплахата да се превърнат в площаден тотем, национално табу, около което тактично обикаля някое калоферско хоро. Съединението е едно от малкото събития в новата история на България, за което в учебниците винаги е имало място дори когато в празничния календар на Народната република то бе приравнявано с една стачка на трамвайните работници от 6 септември 1944 г. Но колкото и да бе тълкувана в контекста на идеологическата конюнктура, нямаше как да се потули или канализира в друго русло инак щастливата мирна революция в Пловдив."

Така тримата автори ни въвеждат плавно към тезата за Съединението. Техните гледни точки са ясно изразени в книгата, смело предоставени на съвременния читател 140 години след самия акт на Съединението. Ще посмее ли някой да оспори техните възгледи? Вероятно да. А може би не, защото като историци те умеят да боравят със затвърдени и проверени факти, но ги излагат всеки посвоему.

Милко Палангурски, Веселин Янчев и Петър Стоянович майсторски превеждат читателя през всички стадии на Съединението на „двете Българии“, излагайки фактите и обоснованите събития, довели до този важен за държавността акт.