Ще забранят на японците да си кръщават децата Пикачу, Пудинг...

В регистрите с новородени в Япония има един Дявол и един Принц, но и редица Пудинги, Котенца и Пикачу. Нови правила обаче, въведени в Япония, ще се опитат да предотвратят родителите да дадат на децата си странни, ексцентрични и неприятни имена.

Регламентът, който влиза в сила тази седмица, ще затрудни регистрацията на така наречените кира-кира или „ярки“ имена. Промяната е резултат от дълъг дебат за свободата, която родителите трябва да имат при кръщаването на децата си, и разкази за мъките, пред които са изправени хора с неконвенционална номенклатура.

Проблемът произтича от уникалните характеристики на японския език. Повечето имена са съставени от знаци, наречени канджи, много от които могат да се произнасят по повече от един начин, в зависимост от другите знаци, с които са комбинирани.

С други думи, не винаги можете да разберете как да произнесете име, като гледате знаците му, а за много имена е необходим различен набор от фонетични знаци, за да се изпише звукът на канджито на човек.

Когато японските семейства добавят името на новородено към семейния си регистър, преди не е било необходимо да уточняват произношението на канджито, оставяйки на родителите да решат как ще се произнася името на детето.

Оттук идва и името „кира-кира“, което, в зависимост от гледната точка, е вълнуващо индивидуалистично или депресиращо вулгарно. Те включват Шиизаа или Цезар, изписано с двата знака, обикновено произнасяни котей, което означава „император“. Ерен, английското име Елън, може с лекота да се изпише с канджито за „вечна любов“.

Изобретателните родители са открили канджи за Лавли (произнася се Рабури), както и за Пикачу, един от героите Pokemon на Nintendo, и дори Пурин, което означава „пудинг“.

Съгласно новите правила обаче произношенията трябва да бъдат уточнени - и те ще бъдат контролирани от бюрократи, за да се елиминират екстремните четения.

Комисия прекара години в обсъждане на въпроса за ограниченията и решението е компромис, който затруднява да се знае точно как ще бъдат прилагани. Ще бъде неприемливо да се използва произношение, което означава обратното на канджи - и всичко, което „противоречи на интересите на детето“.

Този принцип е установен през 1994 г., когато на барман на име Шигехару Сато е отказано разрешение да кръсти сина си с йероглифа за акума, което означава „дявол“ (въпреки че джин, което означава „бог“, е счетено за приемливо).

А какво да кажем за случая с Оджисама Акайке, чието първо име означава Принц? През 2019 г. той написа в Twitter за срама и подигравките, които името му му е донесло като тийнейджър. Регистрацията за членска карта в библиотека била невъзможна, защото никой не вярвал, че това може да е неговото име. В крайна сметка той промени Оджисама на солидното и старомодно име Хаджиме, което означава „начало“.

През 2015 г. проучване на японски педиатри заключи, че деца с имена кира-кира попадат в спешните отделения на болниците по-често от техните връстници с конвенционални имена. Много хора прецениха това като доказателство, че родителите, които наричат ​​децата си Навсикая, са по-малко добри в грижите за тях.

Някои експерти твърдяха обратното - че те са по-бдителни за благополучието на децата си – оттук и по-честите посещения при лекаря.

„Имената и четенията на имена, написани с канджи, както думите като цяло, се променят с времето“, заяви либералният вестник „Асахи“ в редакционна статия. „Ограниченията върху четенето на имена трябва да бъдат ограничени до абсолютния минимум. Лесно е да си представим, че този процес... ще включва огромно количество документи.“