Вечните легенди: Защо "Зона 51" продължава да привлича вниманието на хората?

Митовете около "Зона 51" привличат туристи от цял свят, които пътуват до военновъздушната база край Рейчъл, Невада, с надеждата да зърнат неземни космически кораби.

Въпреки че легендата за извънземни в свръхсекретното съоръжение е дискредитирана от години, някои от митовете се основават на истински събития.

Ето какво вече знаем да така прочутата "Зона 51".

Какво представлява "Зона 51"?

"Зона 51" е една от най-известните военни инсталации в света - забележително постижение, като се има предвид, че правителството официално признава съществуването на обекта едва през 2013 година. Слуховете за скрити извънземни технологии и форми на живот подхранват популярността ѝ и въображението на обществеността от десетилетия.

Въпреки че все още няма доказателства за съществуването на извънземни, разсекретена информация разкрива, че по време на Студената война, ЦРУ и Военновъздушните сили прекарват десетилетия в разработване на модерни шпионски самолети като U-2 и A-12 в базата. Наблюденията на тези невъзможни летателни апарати вероятно са вдъхновили слуховете за извънземни посетители - макар че неотдавнашно разследване на Пентагона предполага, че митовете за НЛО може да са били поддържани от самите военновъздушни сили. Днес "Зона 51" все още е действаща база, но нейното предназначение и история са свръхсекретна загадка.

„Това, което е важно за общественото увлечение по НЛО и "Зона 51", е какво говори за нашата човешка природа и за нашите възгледи за мястото ни в Космоса. Това говори, че искаме да вярваме, че не сме сами“, обяснява Бил Даймънд, главен изпълнителен директор и президент на SETI - научен институт, който се занимава с откриването на извънземен разум, пише National Georgraphic.

Търсенето на SETI продължава и днес, отвъд пустините на Невада.

Къде се намира "Зона 51"?

На около 193 километра северозападно от Лас Вегас, някъде между километри 11 и 12 по „Магистралата за извънземни“ в Невада (щатска магистрала 375), се намира необозначен черен път. Въпреки че от асфалта не се виждат никакви сгради, пътят води до пресъхналото езеро Грум и летище "Хомей", както е наречено на гражданските авиационни карти.

За тези, които знаят, този път води до задната врата на отдалечена военна база с много неофициални имена: "Райското ранчо"; "Уотъртаун"; "Курортът Дриймленд"; "Червеният площад"; "Кутията; Ранчото"; "Отряд 3", "Център за летателни изпитания на ВВС" (Det. 3, AFFTC); "Зона 51".

Базата е недостъпна за цивилни граждани и повечето военни, но инсталацията е заобиколена от малък, но процъфтяващ маршрут от музеи, ресторанти, мотели, паради и фестивали на извънземна тематика.

Защо "Зона 51" се намира в средата на пустинята?

Преди Втората световна война (ВСВ) районът край езерото Грум е използван за добив на сребро и олово. След като войната започва, правителството се нуждае от голям участък пустееща земя, за да разработва и тества ядрени оръжия. Те се обръщат към Невада.

След като придобива 2,9 милиона акра земя - три пъти повече от площта на Роуд Айлънд - през 1950 г. се появява полигонът за изпитания и обучение в Невада. Почти всичко в границите на полигона е засекретено, особено 1350 квадратни мили земя, наречени „Изпитателен полигон Невада“, където Комисията по атомна енергия (КАЕ) детонира над 900 ядрени оръжия. Езерото Грум се намира само на пет мили от границата на полигона Невада и все още е в рамките на защитения полигон Невада за изпитания и обучение.

Когато ЦРУ започва да разработва разузнавателни самолети по време на Студената война, тогавашният директор на агенцията Ричард Бисел-младши разбира, че е необходима частна база за изграждане и тестване на прототипи. През 1955 г. той и конструкторът на самолети на Локхийд Кели Джонсън избират уединеното летище в Гром Лейк за своя централа. КАЕ добавя базата към картата и обозначава обекта като "Зона 51".

В рамките на 8 месеца инженерите в "Зона 51" разработват самолета U-2, който може да се издига на височина 21 336 метра (70 000 фута) - много по-високо от всеки друг самолет по това време. Това позволява на пилотите да летят над съветските радари, ракети и вражески самолети.

След като през 1960 г. U-2 е свален от съветска противовъздушна ракета, ЦРУ започва да разработва следващото поколение шпионски самолети: A-12 с титанов корпус. Почти неоткриваем за радарите, А-12 може да прелети континенталната част на САЩ за 70 минути със скорост 3540 километра (2 200 мили) в час. Освен това самолетът е оборудван с камери, които от височина 27 432 метра (90 000 фута) могат да заснемат обекти на земята с дължина само един фут.

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by OmgNoWayThatsReel (@omgnowaythatsreel)

Как извънземните и НЛО стават част от легендите за "Зона 51"?

Един човек на име Боб Лазар завинаги промени начина, по който помним тази военна база. През 1989 г. Лазар дава интервю за новинарския канал KLAS в Лас Вегас, в което твърди, че е работил в "Зона 51" като физик. В ефир той казва, че в "Зона 51" са се намирали и изучавали извънземни космически кораби и че неговата работа е била да пресъздаде технологията за военна употреба.

Твърденията на Лазар бързо бяха поставени под въпрос. Масачузетският технологичен институт и Калифорнийският технологичен институт - и двете училища, в които Лазар твърди, че е учил - заявиха, че нямат данни за него. Той също така твърди, че е бил физик в Националната лаборатория в Лос Аламос, но служители отричат да е работил там.

Независимо от противоречията около Лазар, някои от твърденията му са безспорно верни: инженерите в "Зона 51" са изучавали и пресъздавали усъвършенствани самолети - само че самолети, вероятно придобити от други държави, а не от Космоса.

С всички високотехнологични полети от "Зона 51" - включително повече от 2850 излитания на А-12 - в района рязко нарастват съобщенията за неидентифицирани летящи обекти.

„Титаниевото тяло на самолета, движещо се бързо като куршум, отразяваше слънчевите лъчи по начин, който можеше да накара всеки да си помисли: НЛО“, разказват източници пред журналистката Ани Джейкъбсън за книгата ѝ от 2011 г. за "Зона 51".

Опит за влизане в "Зона 51"

Въпреки че за влизане в официалния обект е необходима покана от висшите етажи на американската армия,"Зона 51" продължава да привлича посетители, които се надяват да зърнат непознатото. Популярната тематична закусвалня и мотел „Lil A'Le'Inn“, разположени на 19 километра от "Зона 51", изчисляват, че през лятото приемат между 100 и 500 посетители на ден, като приблизително половината от тях стигат до входната врата на базата.

"Но ние сме заети целогодишно“, казва помощник-управителят на гостилницата.

Броят на посетителите рязко се увеличи през 2019 г., когато интервю с Лазар в популярен подкаст вдъхнови събитието "Щурм на "Зона 51“, в което няколко хиляди души се появиха в пустинята, за да търсят доказателства за извънземни. В крайна сметка то се превърна във фестивал.

Въпреки това е разумно да не се приближавате твърде близо до самия обект. Въздушното пространство над него е забранена за полети зона, а въоръжена охрана и хиляди камери за видеонаблюдение наблюдават периметъра на базата.

Ако нежелани гости преминат през охраната, бързо следват правни последствия. През 2019 г., двама създатели на съдържание в YouTube, открити да проникват в базата, са задържани и първоначално осъдени на една година затвор, след което присъдата е отложена. В крайна сметка всеки от тях е глобен с по 2280 долара и прекарва три дни в затвора.

„Чувството ми беше, че отивате на място, което е забранено за достъп, където това е написано и всеки знае, че е забранено, така че не го смятах за незначителен въпрос. Опитвахме се да измислим нещо, което да е справедливо, но и да отчита сериозността на ситуацията“, обяснява Крис Арабия, който по това време е окръжен прокурор на окръг Най.

Табелите на обекта също предупреждават, че охранителите имат право да използват смъртоносна сила, ако е необходимо.

Търсенето на извънземни извън "Зона 51"

Ако учените в НАСА открият извънземен разум, те не разполагат с официален протокол, който да ги ориентира за следващите стъпки, според отдела по астробиология на НАСА. Изследователите от SETI обаче имат - и това не включва "Зона 51".

Според протокола на SETI първата стъпка е да се проверят откритията с други независими обсерватории и организации по света. След като други учени потвърдят доказателствата, те ще проведат пресконференция, за да споделят откритието си с обществеността. Не е необходимо разрешение за достъп до свръхсекретна информация.  

„Бихме споделили естеството на откритите от нас явления, бихме казали, че това е мястото, откъдето идва, колко далеч е и че това изисква по-нататъшно проучване“, казва Даймънд.

Що се отнася до търсенето на извънземни от SETI, Даймънд казва, че те не търсят улики в Невада. За него слуховете за укрити останки от космически кораби са немислими.

„Ако се замислите за цивилизация, разполагаща с технологията да достави хардуер и/или биология на Земята, вероятността да е достатъчно некомпетентна, за да се разбие където и да е на планетата, е абсолютно нулева. Всички наблюдения на НЛО имат една обща черта: 100% от тях са резултат от случайно наблюдение. Нито едно от тях никога не е било резултат от действителен, проектиран и разработен експеримент или програма за наблюдение, търсене, изучаване, оценка и характеризиране на тези явления. Не бихме казали, че е невъзможно да има извънземна технология в нашето въздушно пространство, но няма доказателства за това, които да са ни известни“, казва още той, пише БГНЕС.

Наблюденията на НЛО продължават

Дори без да са стъпвали в базата, хора от цял свят продължават да съобщават за забележителни наблюдения на мистериозни летящи обекти.

През 2004 г. край бреговете на Калифорния военнослужещи стават свидетели как гладък, продълговат летателен апарат, наречен „Тик-Так“, пада от 18 288 метра (60 000 фута) точно над океанските вълни само за секунди, след което се отдалечава с шокираща скорост. Един радарен техник го видял с очите си и казал, че свети.  

При толкова много наблюдения на НЛО - или неидентифицирани аномални явления (НАЯ), както сега се наричат официално - от военния персонал, федералното правителство има дълга история на документиране и изучаване на НАЯ, която се простира почти до края на Втората световна война. Това наследство продължава.  

През 2022 г. Службата на Министерството на отбраната на САЩ създаде най-новия екип, натоварен с разследването и документирането на наблюденията: Службата за разрешаване на аномалии във всички области (AARO). С правомощия да преглеждат строго класифицирана информация, те приемат доклади от настоящи или бивши служители на правителството на САЩ, военнослужещи или изпълнители. Въз основа на проведените от тях разследвания, обичайните причини за наблюдения на НАЯ включват балони на голяма височина, сателити и безпилотни летателни апарати.

От ARRO твърдят, че нямат доказателства за извънземна технология, но че ще „следват науката, където и да ги отведе“.

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by Jack MacInnes (@jackmacinnes)