Иво Димчев: Украински батальон има за химн моя песен

Известен със своята неподражаема смелост, дълбока чувствителност и често шокираща откровеност, арсистът Иво Димчев разкри не само своя артистичен свят, но и личната си истина.

„Моите песни не искат да бъдат хитове, те са изречения в един поетичен, вулгарен разговор с публиката. Моите теми стоят в сянката, защото не се разказват публично”, твърди певецът пред NOVA.

Иво Димчев казва, че през музика за нещата, за които никой не говори, той иска да накара хората да се почувстват удобно в неудобното… и да си прекарат добре на границата на противоречивото.

Скандалът напоследък обаче не е само в текстовете, а се пренесе и към живите му участия. Посред война, той се отправя към Москва за предстоящите му концерти. Въпреки противоречията, той остава категоричен, че има своята руска аудитория, която се състои не от поддръжници на Путин, а от гей мъже. ”Аз нямам позиция, против войната съм. Когато започна войната получих съобщение от украински войник, че неговият батальон има за химн моя песен”, споделя той.

Част от аудиторията му, обаче, не успява да игнорира моралния контекст на избора на Москва за място на концертите му. Мнозина критикуват решението на Иво Димчев да изнася представленията си в Русия, а противниците му твърдят, че подобни участия легитимират режим, нарушаващ международното право и човешките права.

„Официално в Русия властта е враждебна към гей хората, неофициално не е враждебна", категоричен е изпълнителят. Според него ЛГБТ хората имат огромна власт в държавата на Путин.

Въпреки противоречивата си гражданска позиция, Иво Димчев е категоричен, когато става въпрос за неговата сексуалност – той намира хомофобията за истинската лудост и „явен признак на детското”. „Аз не мисля, че това са зрели хора. Въобще им пожелавам да пораснат, преди да имат каквото е да било мнение за любовта”.

А коментарите, които получава ежедневно в социалните мрежи не го притесняват, напук на тях той остава верен на себе си, своето излъчване и сексуалност. „Толкова съм бил тормозен като дете за това, че съм експресивен, че съм лигав, че съм гей, че съм екстравагантен още 6-7 годишен, но аз съм оцелял.” Димчев казва, че според него именно тези хора са го направили по-силен и уверен в себе си, за да може днес да се забавлява с общественото мнение и коментарите за него.