На 4 ноември, от 18:00 часа, познатата с философската си експресия художничка Илияна Овчарова открива поредна изложба. Този път в Сити Марк Арт Център. Куратор е публицистът Иво Алексиев. Той пояснява, че под надслов „Турбуленции“ платната изследва амплитуди на екзистенциална обреченост, в която осцилираме. Четката на Илияна Овчарова талантливо издебва. Турбуленции - големи и малки. Разривни и ежедневни. Вдъхновяващи и обезсърчаващи. От раждането до края. Талантливо уловени в разпънатите ѝ рибарски мрежи. В улова остава въпрос: къде в цялата непрогледност е човешката свободна воля?
Турбулентност пълна външна обусловеност ли значи? Или позволява някакво свободно действие? Ако позволява, колко? Отговора художничката оставя на зрителя. Той не е еднозначен, споделя тя. На фон от постмодерна неустановеност. От айнщайнова всеобща относителност. От атомистичен субективизъм – всеки зрител, пояснява Овчарова, не е ли микровселена с неповторим опит? Тук проличава концептуалния абстракционизъм, който според Иво Алексиев характеризира начина ѝ на работа.
Илияна Овчарова, „Вените на времето“, 70х50 см, смесена техника
Конкретен жизнен път тогава триумф ли е или провал? А съществуват и производни. Триумфален провал. Провален триумф… Това не прави оценката по-лесна. Всъщност триумфален триумф има ли? Или е тавтология…? Там, където думи отказват, художничката изнамира визуални заместители - нейна надвербална семиология. В това за пореден път успява. Изложбата, в този смисъл борави с авангарден творчески инструментариум.
Ето какво пише изкуствоведката Ани Венкова за творчеството на художничката: „Процесът на живописване при Илияна представлява съчетание между концептуално обмислена структура и интуитивна, експресивна намеса чрез пластични жестове и визуални елементи. Творчеството ѝ е среща на разума и сетивния усет за форма и ритъм. Прецизно положени прави линии и геометрични фигури съжителстват със спонтанни разливи и свободно, (привидно хаотично) напръскване с боя. Тази амбивалентност носи усещане за контролирана непредвидимост.“
Илияна Овчарова, „Йерархия на измеренията“, 110х100 см, смесена техника
Илияна Овчарова е от смелите творци. Изследвайки, не се страхува да пусне опората на веществения свят. На конвенцията. На наследеното. Контролирано позволява на случайност и всемирен хаос да рисуват заедно с нея. Дори видимо ги кани. Дръзва да влезе в технични и емоционални кинетичности, които са в състояние да отнесат като трафик на магистрала. Но изкуството ѝ не само оцелява. Рискът и експериментът добавят към творбите самостойна мъдрост. Непостижима другояче. Мъдрост свише? Отнесена вкъщи освен че краси, тя светотълкува.
Нека чуем отново Ани Венкова: „Художничката работи със замах и създава различни тематични и стилистични серии, използвайки широк спектър от изразни средства - от звучния, наситен цвят до приглушения полутон, от строгата, фиксирана геометрична форма до свободния замах на четката... Тя експериментира с гладки повърхности и богати текстури, работи с чистата живопис и колажа, чрез който създава усещане за допир, плътност и присъствие. Нейният визуален език свободно преминава между абстрактната експресия и асоциативната натуронаподобителност.“
Илияна Овчарова, „Залезът на образите“, 70х50 см, смесена техника
Основополагащо според познаващите Илияна Овчарова е вдъхновението, което е почерпила директно от европейския извор на модерна живопис – парижкия Монмартър. Като студентка по архитектура във висшето училище по изкуства и архитектура „Пари Ла Сен“ рисува и продава на знаменития хълм като уличен художник. Толкова успешно, че успява да си осигури охолно студентство. Бива обаче трайно омагьосана от колеги монмартъристи. До степен, двайсет години по-късно сама да предава магията. Не толкова „Пари Ла Сен“ - хълмът води.
Паралелно с „Турбуленции“ Илияна Овчарова излага и в софийската Hostgallery - в груповата изложба „Изкуството като оръжие“. Заглавието на творбата ѝ е „Разкопчай цицината“. Заглавие … дръзко. Хумор-аларма. И там художничката новаторства. Платното излиза от схемата на живописна двуизмерност. До някаква степен наподобява скулптура. Предизвиква зрителя да интерагира. Да излезе от блажено – или изродено…? - нехайство…
Илияна Овчарова, „Cogito ergo non sum“, 70х50 см, смесена техника
Илияна Овчарова не харесва изкуствения интелект. В ера на дехуманизиращи технологии отстоява право на човешко модерно изкуство. Изкуство от човек за човек. Некалъпирано от алгоритми на машина-художник. Творчеството ѝ разпръсква човешка телесна температура. Топлина осезаема. Непосилна за машината...
Изложбата „Турбуленции“ следва и благотворителна кауза. Целият приход от картината „Пепелознание“ ще бъде дарен на пострадали от летните пожари в Трънско. Там през лятото почти напълно изгоря село Рани луг. Опожарени бяха и съседни села. По същото време самата Илияна Овчарова става жертва на пожар в друго трънско село. След преживяното, казва, че не може да не помогне. А който е решил за Коледа да стори добро, с откупка на „Пепелознание“ получава прекрасна възможност.
автор: Иво Алексиев
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.