Среща с времето: Мира Добрева представя „Столетниците 2. Загадката на дълголетието“

СТОЛЕТНИЦИТЕ. Хората, които пропускаме.
Хора между два свята.
Красивите грешки на времето.
Живите паметници на миналото.
Хора, които дават особен лик на живота.

След като първата ѝ книга „Столетниците: благословия или орисия“ предизвика голям интерес, Мира Добрева се завръща с продължение – „Столетниците 2. Загадката на дълголетието“. Журналистката отново ни въвежда в света на хора, прекрачили прага на вековния живот, като събира техните съдби и мъдрост в 392 страници.  На корицата този път до Мира стои и популярната баба Дора, която с дълголетието си от 105 години е истинска любимка в социалните мрежи.

Официалното представяне на книгата ще се състои на 25 ноември (вторник) 2025 г. от 18:30 ч. в Литературен клуб „Перото“ (НДК).  Входът е свободен. Книгата ще може да се закупи на място, с възможност за личен автограф. 

Мира Добрева – единственият телевизионен журналист в света с документална поредица за столетниците. До този момент има срещи със 148 столетници от Балканския полуостров и о-в Сардиния (една от петте сини зони). Телевизионен водещ, автор на предавания, документални филми и книги. Носител на Националната журналистическа награда „Съба Вазова“, както и на множество награди за работата си като документалист, два пъти „Жена на годината“, получавала е наградите „Достойна българка“, „Най-обичана жена на България“.

Притежава призове в категория „Културно наследство и национални ценности“ и „Популяризиране на българската култура и история“. Отличена е със специалната награда на Съюза на българските журналисти в категория „Телевизионна журналистика“. Мира Добрева започва телевизионната си кариера в „Нова телевизия“ като репортер и водещ на информационната емисия „Календар“, по-късно се присъединява към екипа на „По света и у нас“ като репортер и водещ на централната емисия новини по БНТ1. Водещ на телевизионните предавания: „Актуално“, „Това е Европа“, „Питай БНТ“, „Отблизо с Мира Добрева“ и др.

Мира Добрева за своите срещи

Възрастта рядко е снизходителна към някого…

От старостта извръщаме очи. Старостта е безмилостна. 

В свят, който продава изящни лица, изваяни тела, буйни коси и блестящи усмивки, аз погледнах към столетниците. Не отвърнах очи от набраздените им лица – там прозрях всичко, което търся през годините: Неподправеност и дълбока, понякога уморена емоция.

Всеки се опитва да се изплъзне на времето, да го надхитри, да го победи, но столетниците са единствените, които успяват. Защото са тези, които са се помирили с него. Благословия или орисия е човек да стане на 100 години? Може ли да се остарява красиво? Кой те обича, когато остарееш? Какво още можеш да дадеш? Какво искаш да кажеш? Има ли кой да те чуе?

От прозрачните бръчки край очите им, през изтънялата кожа по ръцете им прозира не друго, а Душата им... И ако времето на Земята е безпощадно към физическото тяло, столетниците някак успяват  да съхранят красотата на тази Душа и то точно в нейната изначалност, съумяват да пренесат през годините опита и смисъла на живота – такъв, какъвто трябва да е в действителност – изживян с честност и доверие. И най-важното – с щедрост предават това на следващите поколения...

Някои от тези съдби намериха място в първата ми книга „Столетниците – благословия или орисия“. За други ще прочетете в „Столетниците 2 – загадката на дълголетието“.

През изминалите 15 години се срещнах със 148 души на 100 и повече от 100 години. Интервюирах и най-възрастния българин – 108-годишния бай Неделчо от Свиленград. Бях на гроба на най-дълго живелия българин, Йончо Цолов Пѐловски – на 130 години!

Днес, след повече от 4500 файла със снимки, видеа и записки, вече знам, че моето общение със столетниците не е мимолетно, повърхностно и дежурно. Успях да изградя нов свят с тези друговремци, да покажа умения и думи, които бяха забравени и по-важното – да ги съхраня, да не предам доверието на възрастните хора. Станах “тяхна”, те станаха “мои”.

148 срещи с най-фрапиращите по памет, озадачаващите с умения, най-емоционалните столетници. В спомените ми завинаги ще останат и приповдигнатите, оптимистите, песимистите, примирените, отвратените, но все интересни с мислите си хора – най, най, най-красивите грешки на времето!

Учените за старостта

Учените у нас и по света посвещават голяма част от своите изследвания на търсенето на ключа за противодействие на стареенето. Стъпка по стъпка вървят все по-напред в опознаването на този естествен човешки процес. Днес хората стареят много по-бавно, отколкото това се е случвало преди две, три и повече десетилетия.

Може ли старостта да се спре или поне малко да се забави?

Каква е загадката на дълголетието? Не е ли в умереното хранене, в това да не прекаляваме с пиенето, удоволствията? Може би се крие в редовното прочистване на организма от гнилостните процеси, които водят до стареене? Или пък се дължи на движението, спокойната среда, общуването с позитивни хора? А защо да не е във всекидневното къпане с хладка вода или ранното ставане и лягане? Отговорите ще намерите между страниците на тази книга. А ако сте пропуснали, можете да потърсите и първата книга, посветена на тази тема.

------

Трябва да започнем да предпазваме мозъка от най-ранна възраст. Доказа се, че фактори като високо кръвно налягане, висок холестерол, обездвиженост, наднормено тегло са изключително рискови за алцхаймерова болест! И ако медицината напредна така, че останалите органи ще живеят 100 години, трябва да помогнем и на мозъка да живее 100 години, но пълноценно! Не забравяйте, че всички видове креативни дейности са протективни за мозъка – рисуване, свирене на инструмент, учене на нов език, участие в театрална трупа… Кръстословиците и судоку – те също вършат идеална работа! Не пропускайте и социалните контакти!

Акад. Лъчезар Трайков – невролог, ректор на Медицинския университет в София

Съвременната наука се стреми да забави процесите на стареене, като удължи здравословната продължителност на живота и предотврати свързаните с възрастта заболявания. Факторите, които осигуряват дълъг живот, не са само генетични или физиологични – те са пряко свързани и с начина на живот, социалната среда и вътрешната мотивация да живеем с цел и смисъл. Тази книга е своеобразен алманах на дълголетието – всеки житейски път, разказан от героите, проправя вековен мост между науката и живота. Всяка история е емпиричен наратив, който обогатява наличното теоретично познание за остаряването не само като биологичен процес, но и като философия на живота.

Проф. Милен И. Георгиев – биотехнолог и ръководител на научни отдели в ЦРСББ и БАН