„Минерален глад“ е причината за измирането на мамутите

Резултатите от изследване на зъбите на вълнести мамути потвърдиха теорията, че те са изчезнали поради недостиг на минерали. Това съобщиха от Министерството на образованието и науката на Русия, предава ТАСС.

„В зъбите на сибирски мамути е открито рекордно съдържание на азот. Този факт косвено подкрепя направения по-рано извод, че причината за измирането на мамутите е минералният глад“, се посочва в съобщението.

Учени са анализирали 29 образеца дентин (твърдата част на зъба под емайла) на вълнести мамути и са открили най-високата концентрация на азотен изотоп, регистрирана някога в останки на мамути от цялото Северно полукълбо. Максималните стойности са установени в уникално находище – Волчя грива. Това е район с почва, богата на минерали, който е привличал големи тревопасни животни. Мамутите посещавали такива места, за да компенсират дефицита на минерали. Този извод подкрепя хипотезата, че причината за измирането на мамутите е липсата на жизненоважни химични елементи в храната им.

„Големите тревопасни животни са започнали да страдат от минерален недостиг, в тяхното хранене е имало явен химически дисбаланс. Изследваните останки на мамути показват, че много от тях са били болни. Провежданите от нас изследвания позволяват да се правят изводи и за екологията на съвременните бозайници, да се идентифицират признаци и причини за заболявания. На базата на комплексни и детайлни анализи можем да прогнозираме промени в околната среда в близко и далечно бъдеще и да предполагаме какви болести могат да възникнат в резултат на тези промени, за да бъде човечеството подготвено“, заяви професор Сергей Лещински от катедрата по палеонтология и историческа геология на Томския държавен университет (ТГУ).

Учени от ТГУ са работили с останки на мамути от три находища от късния плейстоцен (период преди началото на ледниковата епоха) в югоизточната част на Западносибирската равнина: Красноярски край, Томска област; Шестаково (Кемеровска област) и Волчя грива (Новосибирска област), където разкопки са провеждани между 1991 и 2021 г. В изследването са участвали учени от Русия, Естония и Финландия.

Статия за резултатите от изследването е публикувана в списание Quaternary Science Reviews.
(БТА)