Множествената склероза е приковала Кристина Апългейт за леглото

Холивудската звезда Кристина Апългейт призна, че днес прекарва голяма част от времето си в леглото заради множествената склероза.

През 2021 г. актрисата от "Мъртъв за мен" ("Dead to Me") разкри, че е диагностицирана с коварното заболяване. Две години по-късно тя заяви пред Vanity Fair, че е малко вероятно отново да застане пред камера заради трудностите, които болестта ѝ причинява.

Множествената склероза засяга централната нервна система и се счита за автоимунно заболяване, при което имунната система атакува собствените здрави клетки на организма. Заболяването няма лечение, влияе сериозно върху качеството на живот и може да доведе до инвалидизация.

Сега актрисата, чийто мемоар "Ти с тъжните очи" ("You With the Sad Eyes") излиза на 3 март, споделя, че болката, която изпитва, прави движението изключително трудно.

В интервю за People тази седмица тя признава, че в повечето случаи остава в леглото - с изключение на моментите, когато се опитва да закара 15-годишната си дъщеря Сейди на училище.

"Искам да я водя - това е любимото ми нещо. Това е единственото време, което имаме само двете. Казвам си: "Просто я закарай безопасно и се прибери, за да можеш отново да легнеш." И точно това правя", казва тя

В публикация, закрепена в профила ѝ в Instagram миналия месец, Кристина Апългейт говори именно от леглото си.

В момента тя води подкаст за живота с множествена склероза - "MeSsy" - заедно с актрисата Джейми-Лин Сиглър, позната най-вече с ролята си на Медоу Сопрано, която също живее със същото заболяване.

"Животът ми не е опакован с панделка. Животът на хората - извинете за израза - понякога е адски тежък. Затова съм колкото се може по-честна и откровена", казва Апългейт.

Предстоящата ѝ книга проследява пътя ѝ от ранните и бурни години в Лоръл Каньон през 70-те и 80-те до славата ѝ в ситкома "Женени с деца" ("Married… with Children") и след това.

Кристина Апългейт казва: "Всички идваме отнякъде - някои места са по-болезнени от други. Въпросът е какво правиш с това. Това в никакъв случай не е вдъхновяваща книга. Но може да вдъхнови."

Тя признава, че писането не е било лесно: "Книгата е за едно момиче с тъжни очи, което в крайна сметка се превърна в Кристина Апългейт. А тъжните очи все още са там, казва тя - но тя е по-силен, различен и издръжлив човек."