Фолкпевицата Татяна шокирана, откарала сама починалия си баща в моргата

Зловеща история разказа фолк певицата и участничка в "Сървайвър" Татяна. В публикация във Facebook тя разкри, че баща й е починал, като се е наложило сама да откара трупа му до моргата.

В публикацията си тя твърди, че отношението към възрастния човек по-рано в "Окръжна болница" - УМБАЛ Пловдив е било възмутително и пожела никой да не преживява това, през което тя е преминала. 

Ето какво пише Татяна в поста си: 

Искам да изкрещя към цялата държава и към цялото общество.

Нормално ли е, след като баща ми почина, аз да трябва да го откарам в моргата? Починал е към 5:00 сутрина и разбирам в 11:30 ч., че е още е в стаята си покрит с един чершаф.

Нормално ли е човек да преживява това в най-тежкия момент от живота си?

В каква държава живеем? В какво общество сме се превърнали?

Баща ми лежа в Окръжна болница – УМБАЛ Пловдив, в отделенията Ревматология и Ортопедия.

Не искам да разказвам всички подробности за престоя му там, нито всичко, което видях и преживях……..

Не искам и да съдя никого. Защото знам, че нашият истински съдник е Господ.

Той най-добре знае кой какви дела върши и кой как живее.

Затова не искам да посочвам виновни и да обвинявам.

Мога само да кажа, че видях отношение към баща ми, което ще помня цял живот.

А краят… беше наистина зловещ

Питам се само едно:

Защо хората, които са поставени на такива постове в болниците, са там?

Каква е тяхната мисия?

Какво е тяхното призвание – пред хората и пред Господ?

Болницата е място, където човек отива с надежда за помощ и лечение.

Място, където трябва да има човечност, грижа и състрадание.

Днес не пиша това само като дъщеря, която тъгува за баща си,или да се жалвам

Пиша го като човек, който се пита докога ще приемаме подобни неща за нормални.

И отправям един искрен призив към всички българи, които живеят в България:

Пазете се. Грижете се за здравето си. Опитвайте се да живеете по-спокойно и по-здравословно

Защото човек отива в болницата с надежда да намери спасение и лечение.

Но след всичко, което преживях и видях, в мен остана едно много тежко усещане – че понякога мястото, където търсим надежда, се превръща в място, където тя угасва….

И когато загубиш баща си…

болката е огромна….

Но още по-страшно е, когато в най-тежкия момент осъзнаеш, че си останал сам срещу една система, която е забравила какво означава човечност….

Дано никой друг не преживява това, което преживях аз. Почивай в мир и светъл да е пътя ти татко