Литературният хит "Тео от Голдън" излиза на български

Един от най-големите литературни феномени на годината оживява на български език. Забележителният роман "Тео от Голдън" на американския писател Алън Ливай оглави класациите на Amazon и The New York Times, надмина 2 милиона продадени копия само в САЩ, а скоро предстои да излезе на близо 40 езика по целия свят, фантастично постижение!

Изненадващо превърнал се в глобален хит, "Тео от Голдън" успя да си проправи път до сърцата на читателите по света без фанфари, без агресивни маркетинг кампании, без напудрени публикации в социалните мрежи - само с тихата сила на добре разказаната история, която оригинално дори е издадена самостоятелно от автора. Но това не ѝ пречи да стигне до вече милиони читатели.

В духа на затрогващи романи като "Човек на име Уве" на Фредрик Бакман, "Писмата" на Вирджиния Евънс и "Среднощната библиотека" на Мат Хейг, "Тео от Голдън" е красива история за болката и надеждата; за тъгата и щастието; за загубите, които ни бележат, и срещите, които ни лекуват.

Една съдбовна утрин в малкото американско градче Голдън пристига загадъчен непознат. Името му е Тео. Просто Тео. 86-годишен португалец с душа на поет и ум на мъдрец. Но с това се изчерпва всичко, което хората в Голдън знаят за него.

Когато Тео посещава местното кафене, където по стените висят 92 портрета на жителите на града, той е поразен от красотата и неподправената сила на произведенията. Решава да ги откупи едно по едно и да ги подари на "истинските им собственици" - хората, изобразени върху тях.

Пътят на Тео ще се пресече с тези на:

• талантливия художник на творбите в кафенето;
• счетоводителка перфекционистка с разяждаща тайна, но и с вдъхновяваща мечта;
• вдовец и дъщеричката му, претърпяла катастрофа;
• местен книжар, преживял ужаса на войната във Виетнам;
• амбициозен студент музикант;
• бездомна дама с изтънчен вкус за книги и завидна колекция от пера на редки птици.

С всяка среща се променя човешки живот. Разговорите се превръщат в изповеди, запознанствата - в приятелства, мракът - в светлина. Отблизо всяка една история е отделен портрет на любовта, надеждата и човешкия дух. А отдалеч - красив щрих от голямата картина на живота във всичките му нюанси.

В свят на болка, врява и необуздан шум, "Тео от Голдън" е безмилостно нежен и възвишен в посланията си роман за всеки, който има нужда да си припомни златната сила на обичта и добрината.

Прочетете кратък откъс от книгата:

"Тео живя в Голдън едва година - от една пролет до следващата. Пристигна малко преди Великден, когато "Шумака" и "Променадата" представляваха океан от разцъфтял кучешки дрян и азалии и когато цветният прашец се отлагаше подобно на лимонова патина върху всяка незащитена повърхност в града.

С течение на времето приятелите му щяха да осъзнаят страхотната му привързаност към реките – към Сена през най-славните му години, към Хъдсън след оттеглянето му от активна дейност и към половин дузината други реки, пресичащи градовете, в които беше живял - и че крайречният инстинкт сякаш го привличаше към всякакви движещи се води. Най-вероятно заради това, че произхождаше от морска държава. Скиталческият дух на Магелан, изглежда, тече в кръвта на всеки португалец.

Независимо от причината, никой в Голдън не се изненада от решението му да отседне на единия бряг на Оксбоу. Можеше да я гледа по всяко време от обърнатия на запад заден прозорец. И да я чува от третия етаж как тече току под задната врата на квартирата му. Така поне твърдеше той. Стига да затвореше очи, я усещаше отвсякъде и по всяко време как си проправя решително своя виещ се на юг път към залива и как напредва доволно към Атлантика.

И всичко това в течение на нищо и никаква си една година. Но и достатъчно дълга, за да си проправи свое течение и да увлече покрай себе си и други. Докато се усетят, водовъртежът на име Тео повлече цяла свита от герои - Ашър, Тони, Елън, Базил и десетки други.

Плаващ.

Носещ се.

Набиращ маса и мощ.

Устремен към почти непознат им в онзи миг океан.

Но ако се обърнеха назад, те щяха да признаят единодушно – в прослава на стария португалец с напевния глас и с вечната наченка на усмивка върху устните му - как, по думите на свещеника, "гореше в нас сърцето ни."