Как да се справите с личната криза на работа

Роднина се разболява тежко, детето ви внезапно започва да не се справя в училище, съпругът ви остава без шофьорска книжка за година... Неприятните изненади в живота дебнат зад всеки ъгъл и не се знае кога могат да ви атакуват. Уви, много малко от нас могат да си позволят да се свият на топка и да изчакат бурята да премине или да посветят цялото си време на решаването на този проблем.

В най-често срещания сценарий освен личната или семейна криза, трябва да успеем да балансираме служебните си отговорности, грижата за децата и въобще всичко останало в живота си, който неумолимо си продължава.

Когато сте на работа, трябва да се опитате да направите всичко по силите си възникналата лична драма да не се отрази на работния ви процес. Бъдете професионалист и свършете работата си, както трябва и останете концентрирани върху текущите си задачи. Опитайте се да задържите параметрите на кризата си лични, защото рискувате да натоварите и разсейвате околните, ако непрестанно говорите за това на работа.

И все пак всичко това е по-лесно да се каже, отколкото направи и за да не звучим голословни, ето няколко конкретни съвета как да се справите със ситуацията, ако въпреки опитите ви кризата от личен характер се промъкне в работата ви.

Кажете на работодателя си

Повечето кризи отнемат от времето и енергията ни и по всяка вероятност биха се отразили на работата ни. Когато подозирате, че това може да се случи, информирайте шефа си, за да нямате проблеми и с него.

Разбира се, много зависи от типа криза и от типа шеф, с който си имате работа. Преценете до колко можете да му имате доверие, чувствате ли се комфортно да коментирате с него такава ситуация и какво решение на проблема бихте предложили.

На всичко това няма верен отговор, защото работодателят ви може да се окаже много разбиращ и да ви окаже подкрепа и разговорът по толкова личен въпрос може да подсили връзката и отношенията ви. Но от друга страна, веднъж изречени, тези неща нямат връщане назад и това може да доведе до непредвидими последствия.

И въпреки нивото на риск, който поемате, ако времето, изпълнението на служебните ви задължение, заетостта ви, отношението ви към околните има шанс да бъдат засегнати, направете така, че ръководството да е на ясно на какво се дължи всичко това.

Премерете количеството информация, която споделяте

Ако прецените да споделите с колегите си за възникналия проблем, или ако естеството му предполага, че задължително се налага да кажете на хората рано или късно, внимателно подберете думите си и не бъдете, нито твърде лаконични, нито твърде обстоятелствени. Обяснете ситуацията ясно, без да прекалявате с детайлите, които биха накарали хората наоколо ви, да се почувстват некомфортно. Всъщност границата между недостатъчното и прекаленото количество информация е много тънка.

Отново трябва да се прецени типа криза, преди да се пристъпи към споделяне с колеги, защото има неща, за които не е добре да повдигате темата въобще: семейни финансови проблеми, неприятности със закона, злоупотребата с наркотици или алкохол, както и драми на психическото здраве не са никак препоръчителни за споделяне, освен с най-близките.

Това е така, защото независимо колко съчувствие и разбиране проявят към вас колегите ви, критичността към поведението и реакциите ви мигновено се променя и започват да гледат на вас доста по-критично. От друга страна, понякога е добре да имате подкрепа и някой, който да помага със служебните ти задължения и посветените в проблемите ви биха могли да бъдат незаменими в това отношение. Затова се придържайте към основните факти, без да омекотявате или омаловажавате проблема, но и без да го превръщате в древногръцка драма.

Останалото прочетете в Tialoto.bg