Да обичаш насила или можем ли да се научим да обичаме?

В живота си всекидневно правим избор. Какво ще ядем, какво ще облечем, какъв университет ще изберем, за да продължим развитието си. Този избор го има и при партньорите. Избираме по определен критерии. Да, ценностите се промениха. Ако преди години родителите ни са се свързвали, защото любовта е дошла, днес при нас нещата са малко по-различни.

В различните култури, манталитет и традиции, любовта, романтиката и привличането между двама души си остават различни. Какъв е съвременният подход към любовта? Може ли да се научим да обичаме или ще продължаваме да търсим „идеалният партньор“ ?

Заблудата за човека, който стои и ни чака някъде от другата страна, и ние ще го намерим в даден момент, все още съществува за някои хора. И все пак това е по-добрият вариант, отколкото да бъдеш с някого, само защото не можеш да си без половинка. Митът за идеалния, с който ще се намерим по някое време играе огромна роля при избора на партньор.

Ставаме твърде критични, планираме дори любовта си. Срещаме даден човек и мислим, че сме влюбени, а всъщност се оказва, че сме влюбени в любовта, не в него. И така, колелото продължава да се върти.

Приказките, които обичаме да четем и до ден-днешен имат известна вина за това. Те ни възпитаха, че любовта идва светкавично, че съществува перфектния партньор, че ще живеем дълго и щастливо до дълбоки старини.

Но настъпва моментът на разочарованието, който е съвсем в реда на нещата. Осъзнаваме, че не можем да планираме всичко, че любовта не е правена по калъпа, по който е в приказките. И започват серия от въпроси, на които търсим отговори.

Можем ли да се научим да обичаме?

В западните култури смятат, че щом планираме почти всичко в живота си, така трябва да бъде и с любовта. Други, в които браковете са уредени, двойките се учат да се обичат с течение на времето.

Дали този модел работи при всички или тези, които го прилагат са обречени на нещастие?

Изследване показва, че при тези двойки, които случайно са се открили, любовта трае около две години. Докато при уредените бракове любовта нараства постепенно и десет години по-късно тя е два пъти по-силна, отколкото при другите. Няма как да заповядаш на сърцето, но съществуват и такива хора, които имат друга нагласа и разбиране за живота, и с течение на времето създават трайна любов.

Каква е разликата между влюбването и похотта?

Винаги има шанс да объркаме чистото влюбване и физическото привличане. Когато физическото привличане е твърде силно, то сякаш заслепява и много хора мислят, че са влюбени, но не е така. Но започвайки една връзка, сексът в нея е много важен.

Има ли училище, което да ни научи да обичаме и уреденият брак за нас ли е?

Не всеки може да поеме контрола върху емоциите и чувствата си. Ако традициите не ни го налагат, трябва да сме наясно, че единствено ние избираме кой ще е човекът, с който бихме искали да остареем. Да заповядваш на сърцето и да го манипулираш е твърде трудно. Може би тези хора, които не са толкова емоционални, могат да контролират и тази част от живота си.

Но ако сме решили да опитаме, най-напред трябва да се разделим с идеята, че идеалният партньор е някъде там и ни чака. Любовта събира хора, които са съвместими. Разширете кръга от познанства.

Това, което ни продава филмовата индустрия за любовта е маркетингов продукт, на който не трябва да вярвате или поне не на 100%.

Училище, в което да влезем и да се научим да обичаме няма. Животът ни учи всеки ден. Ваш си остава изборът дали да планирате любовта си или да се оставите на случайността. И в двата случая трябва да знаете, че има известен риск. И не на последно място си задайте въпроса: Какво и колко мога да нося?

Още интересни статии прочетете в Az-jenata.bg