Холера: Ще запишем две нови парчета... В близко бъдеще!

Биографията на Холера е изключително дълга и напоителна, като в думата "напоителна" имам предвид точно онзи високоградусов смисъл.

Биографичната справка за тях съвсем накратко изглежда така:

"Група „Холера” e основана в София през 1987 г. и свири в стил пънк. Текстовете на песните им са хумористични и нецензурни.

През 1995 г. „Холера” издава първия си и до момента единствен албум „Уплаши детенце”,  с включени 13 парчета в него. Албума излиза на пазара в кофичка от кисело мляко с надпис „Вкиснато мляко”."

Но има нещо, което е още по-интересно, а именно, че вокала на бандата, Николай Луканов, работи като полицай.

Нямах възможност да се видя с него вчера, но Мъни, Льошко и Калоян компенсираха липсата.

След репетицията, на която станах свидетел, нещата рязко излязоха извън контрол и ето какво се получи:

Главни действащи лица в това интервю са Николай "Мъни" - китара, Алексей "Льошко" - бас и Калоян - барабани.

Още преди да започне интервюто и тримата стигнаха до извода, че липсата на Николай Луканов (вокала) е сериозна, защото "той е за такива работи". Логично, започнахме да си говорим точно за него...

Добре де, него не го ли притеснява факта, че работи в системата, а пее за нея?

Калоян: Него нищо май не го притеснява!

Мъни: Няма сила която да го събори, освен... Когато жена му го погледне накриво.

Това, което ще се случи в петък в Black Box може да се нарече голямо завръщане или по-скоро заявка за такова завръщане...

Калоян: Льошко, на вас говорят!

Льошко: Аз слушам...

Мъни: Още в края на миналата година бяхме замислили да направим концерт и да поканим Светльо. В последствие се оказа, че не ни остана време и така си остана. Сега се случва точно обратното. И ето ни на!

А след това? Ще свирите ли после някъде другаде?

Мъни: Ами имаме още едно ангажирано участие. Ще свирим на...

Калоян: На Уембли!

Мъни: Ха-ха! Не! Уикеда скоро правят 10 години...
  
Льошко: И пак ще е в Black Box

Мъни: И тогава ще свирим с тях. Но там ще свирим по-малко. Около 15-20 минути!

Калоян: Е, това си е много!

Льошко: Ами да! Половината парчета!

Льошко: О, то има даже! Но не успяхме да ги сглобим.

Калоян: Да не говорим за изсвирването!

Мъни: В ранните години "творчеството" се състоеше в следното:
Аз взимам една куха китара, вокала ни взимаше едно шише... Избери си какво...

Льошко: Каквото има!

Тогава на мода беше кайсиевата ракия, до колкото си спомням...

Калоян: Стана ми лошо още от сега...

Мъни: И в такава ситуация и точно след два часа вече имахме 3 завършени парчета! Между другото, на първото ни участие през 1989 година, на първия средношколски рок фестивал... Там парчетата ги измислихме пред тоалетната. И тогава всички бяха много ядосани... как така групи, които от години свирят... А ние излизаме - някакви "жмульовци", дето не можем да си местим пръстите по китарата и.... И взимаме първа награда!

Как не ви е срам?

Мъни: Направо безобразие!

Льошко: Ами то си беше точно такова! Безобразие! Между другото, на следващата година също имаше една случка...

Мъни: Аз бях в казармата, съжалявам!

Льошко: Тогава Луканов (вокала) го бяха сложили в журито! И той идва при мен и ми казва:
"Абе ти знаеш ли, че понеже миналата година сме взели награда сега трябвало да свирим? Ще свириш ли с нас?" И аз му казах "Да". Той изчезна на някъде и след малко се връща с още две момчета и казва:
"Този е басист а този китарист!" И това беше! В последствие се оказа, че басиста е бил тромбонист!

А какво правите в момента? Понеже не се появявате много често на сцена... Колко години станаха? 14?

Калоян: Още се храним от албума!

(бурен смях)

Наистина ли?

Калоян: Абе храним се, ама не се поим.

Новите песни... пак ли ще са такива, хумористични?

Мъни: Пак трябва да се върнем на процеса на създаването на песните. Зависи какво пием.

Между другото един от колегите държеше много да ви попитам дали като малки не сте изпивали одеколона на някой от близките си?

Мъни: Пробвал съм, но беше в казармата!

Льошко: Имаше един тип в телевизията, който пиеше спирт с малко туш "за цвят". 
 
Калоян: Аз да не почвам по-добре. Давай следващия въпрос!

Мъни: Чакай сега! На този още не сме отговорили! 

Калоян: Няма и да отговорим!

(смях)

Мъни: Добре де! Пили сме, но не ни харесва!

Хайде пак да се върнем на новите песни. Колко са?

Калоян: Половинка, една и още една половинка!

Льошко: Реално нямаме песни, защото още нямаме текстове. А за нас текстовете са много важни!

Мъни: Ами чакаме вокала да даде текстовете. Само да ми даде едно малко парченце, да ми нахвърля някакви идеи и песните са готови. Все пак ние си знаем как работим!

Мъни: Не точно. "Белия Сняг" е мой...

Льошко: Знаеш ли как ме е мъчил в студиото?

Мъни: Общо-взето парчетата си ги правим заедно и няма...

Льошко: Няма-няма и изведнъж си е** майката! Като зарята!

Имате ли някакви очаквания?

Точно в този момент се появи басиста на 'Светльо & The Legends",  Боби заедно с "жената".

Льошко: Ами ето - ние не очаквахме Боби, но той се появи!

Боби: Какво правите?

Калоян: Ами... записваме нещо...

Боби: Записвате?

Калоян: Да. Песни. Акапелно!

Боби наистина не разбра какво се случва и се започна един разговор за техниката, лютиерите, адаптери, потенциометри, прагове и грифове. Т.е. все безинтересни теми за всички останали, с изключение на музикантите. След около 10 минути сладки приказки...

О, веднага! Я кажи какво направихте с клипа? Кога ще ни го дадете?

Боби: А, не го даваме. Само ние си го гледаме!

Това да не е заради мацките в него?

Боби: Не така пред жената... 

Добре... Да се върнем на Холера..

Мъни: Виж сега. Това, което ни се върти из кратуните е да запишем 2-3 парчета. Двете ще са нови, а третото ще е старо с малко по-модерно звучене.

Боби: Ама вие наистина давате интервю! (12 минути по-късно бел. авт.)

Калоян: А ти какви мислиш, че си говорим?

(бурен смях)

Колко време ще свирите в Black Box?

Мъни: Всичките парчета! Като време не мога да ти кажа, защото зависи колко бързо ги свирим. Между 30 и 40 минути не ясно точно, защото вокала ни обича да си прави шегички.

А него защо го нямаше днес на репетицията?

Мъни: На работа е! Хваща бандити!

Льошко: Горките бандити!

Колко репетиции направихте преди концерта?
(бурен смях)

Льошко: Това май е третата...

Мъни: За тази година това ни е третата репетиция

Калоян: То е като с пиенето. Важното е количеството!

Мъни: Не.... май е четвъртата

Льошко: Е, ние направо сме като Dream Theater!

А вокала ви на колко от тях е присъствал?

Мъни: На една... НЕ! На две!

(бурен смях)

Е, при всички случаи този петък в Black Box ще бъде изключително забавно. И ако случайно си забравил текстовете на песните им - не се притеснявай! И те не ги помнят добре, но обещаха да си ги припомнят.

Не е лошо и ти да направиш същото!
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.