Хейтъм от Senser: От България познавам Валентина Хасан

Senser е една от ебмлематичните британски групи в сферата на авангардната алтернативна музика от началото на 90-те насам.

Още с появяването си бандата дава заявка за своя голям потенциал, представяйки иновативната смесица от рок, рапиране и електроника.

Големият им пробив е в средата на 90-те, когато дебютният им албум е продаден в хиляди копия по цял свят.

Малко след издаването му се разделят, но в края на десетилетието се събират отново и остават заедно до днес.

Те идват у нас, като част от бандите, които ще свирят на фестивалната вечер преди Soulfly.

Дни преди концерта разпитахме фронтмена на групата Хейтъм Ал-Сайед за новите проекти на бандата, както и за концерта им у нас.

The End of the World Show ново начало ли е за Senser?

Ха-ха мисля, че е имало много краища на земята, но тя продължава да се върти. Всички видове цивилизации и различен начин на живот – всички те са свършили, но шоуто е продължило. И винаги хората са си мислели, че това, което познават, ще продължава вечно.

В някакъв смисъл новата ни песен е за тези краища, но и за новото начало. Дали е начало или край за нас – не знам. Но всичко, което знам, е, че записахме песен, която ни харесва, както и на нашите фенове.

The End of the World Show ли ще е първият сингъл от новия ви албум, и ако да, кога да очакваме цялата тава?

Не съм сигурен кой ще бъде водещият сингъл. Нямам никаква представа и за дата на излизане. Знам единствено, че е записан, готов е за издаване, но нямам идея за датата.

Вие бяхте една от важните и хитови групи на 90-те, рамо до рамо с групи като Rage Against The Machine и Clawfinger, но се разделихте твърде рано и така и не успяхте да достигнете култовия статус на бандите, с които започнахте. Съжаляваш ли за това?

Не, не съжалявам за нищо. Сигурен съм, че това е бил правилният избор на онзи етап. За мен лично – със сигурност.

Когато се разделихме, не исках повече да свиря с тях – исках да пробвам нещо по-мелодично с китарата, или най-малкото – нещо различно. Преди да се разделим, бяхме на турне с албума си 5 години. След това го записвахме и работихме по него още една, след което трябваше да направим двегодишно турне, за да го промотираме.

След тези над 7 години аз не исках да чувам за Senser повече. Така че се разделихме и аз се успокоих, когато най-накрая можех да свиря каквото искам. Фактите бяха конкретни и решението – категорично.

Затова изобщо не съжалявам. Тогава исках нормален живот. Нищо друго. Аз се чувствам страхотно на сцената, но в телевизията и медиите – изобщо не. Ужасява ме всички на улицата да ме разпознават.

Изпревари ме, защото следващият ми въпрос е дали ти липсват медийната подкрепа и внимание от началото на 90-те...

Не че искам да се крия, но след като веднъж се появиш на екран, получаваш различно внимание. Телевизията има ужасно силен, хипнотичен ефект върху хората.

Те мислят, че познават човека, защото са го виждали в някое предаване. И това неадекватно мислене ме караше да се чувствам много неудобно. Искам просто да правя музиката, която ми харесва, без това да ме кара да се чувствам неудобно в този свят.

Стилът ви често е определян като „неописуем“, но една от причините за раздялата ви е „музикални различия“. 20 години след основаването на бандата успявате ли да гледате в една посока стилово?

Честно казано, „музикалните различия“ беше официалното обяснение за нашата раздяла, а причината си беше една – че ни беше писнало от онзи начин на живот.

Така или иначе, и досега всички слушаме адски различна музика – аз и барабанистът сме зарибени по агресивния хип-хоп, китаристът слуша метъл и много тежка музика, останалите слушат експеримантална, инди и каква ли не.

Всички обаче обичаме добрия хип-хоп, тежката музика, джаз.

В едно старо интервю казваш, че да събереш толкова различни музиканти в група, е „отчаян опит“. Все още ли мислиш така?

Ха-ха, истина е. Дори 20 години по-късно си е така.

Но общата ни любов към политически заредения експериментален хип-хоп и рок музиката са важна основа за групата. В същото време всички харесваме психоделичните елементи и хевиметъла, както и всички видове метъл, които са се появили в последните години, както и музиката на 70-те.

Не харесваме еднакъв стил музика, но имаме достатъчно общо, за да се вдъхновяваме от различията помежду си.

Известен си с крайните си политически възгледи. Какво в съвременния свят те ядосва?

Доста неща, за съжаление. И всички са трудни за промяна. Например това, което се случва в Ливан, и всичко по Ивицата Газа.

Вашата публика се промени доста в последните години и на концертите ви идва все по-млади фенове. Липсват ли ти добрите стари маси, които ви познават не само от записите, а и от концерти?

Винаги когато ме попитат кой е най-вълнуващият ни концерт, казвам – най- големият. Той беше пред 40 000 човека. И зарядът не беше толкова силен заради това, че пред сцената имаше хора, които знаеха песните ни. А защото всички се кефеха с нас и реагираха на нашата музика.

Вие сменихте One Little Indian и сега се издавате със собствения си лейбъл Imprint Music. Въпреки че е доста освобождаващо, не е ли прекалено голяма отговорност, имайки предвид кризата в музикалния бизнес в момента?

Да, отговорно е, защото, ако нямаш кого да обвиниш за ниски продажби, признаваш, че сам си си виновен.

А имате ли планове да приобщите и други артисти към лейбъла?

Ами ние сме опитните зайчета, така че първо искаме да видим как ще потръгне за Senser, а след това да мислим и за други. Макар че аз бих се съгласил с удоволствие.

Всеки проект на групата е бил концептуален и винаги се забелязва голямото ви развитие през албумите. Сега понятие като албум не съществува – хората си купуват отделни песни и трудно можеш да се надяваш да чуят цялостното послание в един проект. Мислите ли, че това ще се отрази зле на групата?

Това е доста труден въпрос. Но като се замисля, някои от песните, които аз слушам, са по 15 минути. Експерименталната музика пък трудно различава песни изобщо.

Понякога една песен може да е дълга колкото албум. И дали ще си я купиш в интернет, или на диск, не е толкова важно. Важна е музиката, тя е съдържанието и медиаторът до хората не е важен. Макар че, от друга страна, често той става самото послание.

Все пак, според мен хората все още обичат да притежават обект, като CD, който да бъде техен – нещо като сувенир – суетна украса за музиката. Не мисля, че това ще умре бързо. Хората по принцип са фетишисти.

Да, младите наистина искат да имат една песен – хит на Рияна или Бионсе. Но хората, които имат отношение към качествената музика, си купуват албуми на арт носител – диск, винил и т.н.

Предстои ви първи концерт у нас – какво знаеш за България?

Знам, че е постсоциалистическа държава, много харесвам българската фолклорна музика – каба гайдите. Харесвам и Мистерията на българските гласове. Разбира се, знам и за Валентина Хасан – Кен лий. Предпочитам българската фолклорна, пред българска поп музика.

Накрая, какво искаш да кажеш на българските си фенове?

Идваме с музика!
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.