Sounds of The Universe

Понякога в музиката се раждат музиканти, които променят живота ни. Понякога се появяват групи, които не са плод на оценка и и на мнение, нито пък дори на критика. Техните работи не биват оценявани – те просто биват приемани от техните фенове. Музиката им не пада под различни определения и стереотипи – тя е просто творчество, което може или да бъде разбрано или не, не да бъде оценена положително или негативно. Музиката на Depeche Mode от години не се слуша – тя се  чувства. И всяка песен носи отделно чувство.

Ето че изминаха цели 4 години от последния албум на Depeche и феновете на култовата група от Basildon, Англия очакваха с нетърпение новото творение на любимците си, като през това време задоволяваха глада си с групи, малко или много повлияни и доближаващи се до стила им, които са доста често срещани в днешно време, особено на британската сцена. Уникалното звучене на групата обаче трудно може да се пресъздаде, нещо което ясно се вижда и в новия Sounds Of The Universe. Както всеки път при излизането на ново творчество на такава банда и този мненията варират рязко. За някои това е уникално творение, което може да се сравнява с Ultra, за други – един от най-слабите им записи. Аз определено защитавам първото мнение.

Песните в албума доста ясно отразяват музиката на групата, особено в някои периоди от развитието й – редуват се доста симпатични синт мелодии , които те забавляват още с първото слушане, с доста тежки парчета, които едва ли не трябва да осмислиш за да харесаш, но направиш ли го те ти стават доста любими. В Sounds Of The Universe има малко в повече от вторите, но именно те са най-любимите на почитателите, защото ясно разграничават групата от комерсиалното звучене.

Първото парче In Chains залага доста ясно не толкова бързото звучене на албума. В него със сигурност няма да чуете парчета като Route 66, а доста по-меланхолични творби. Следват Hole To Feed и вече познатото и въртяно от месеци бижу Wrong.

Depeche Mode - Wrong

Следващите две песни Fragile Tension и Little Soul звучат много добре, а Dave Gahan успява да ги изпълни по уникален начин, както винаги. Тук трябва да отбележа, че Gahan пише три песни от албума - вече споменатата Hole To Feed, Come Back и Miles Away, като колкото и да му симпатизирам то песните на Martin Gore определено са много по-добрите този път, след като в Playing The Angel Gahan направи много добри попадения със Suffer Well и Nothings Impossible.

Също така трябва да се отбележи – Gahan и Gore пишат първата си обща песен за този албум – Oh Well, но тя не влиза в него, а може да се намери на B страната. In Sympathy пък е може би най-приятната песен, още от първия път ми допадна и тя спокойно може да бъде издадена с видеоклип, защото леко комерсиалното й звучене ще се хареса на много хора.

Depeche Mode - In Sympathy

Доста по-трудни за слушане са например Peace и Spacewalker, които са доста по-бавни. Perfect също е доста качествено парче, а Jezebel може да ви звучи доста скучна, но след първите няколко слушания не може да не ви допадне. Тя напомня леко на Lillian, но е доста по-бавна, а водещите водали се изпълняват от Martin Gore. След нея е последното парче – Corrupt, което също има доста потенциал, а ако имате търпение и изчакате две-три минути след края му започва скрит 37-секунден инструментал наречен Interlude #5, който всъщност е преработен инструментал на главната мелодия на Wrong.

Като цяло 12-ият студиен албум на Depeche Mode не ни разочарова. Истина е, че не може да измести в сърцата на феновете старите им класики, но допълва перфектно дискографията им. А именно това желаят феновете – просто любимците им да не ги разочароват. Малко остана до 18ти май, затова слушайте новия албум, харесайте го и заповядайте на националния стадион – Depeche правят страхотни концерти. Дотогава – Dream On.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.