Lowe: Следващият албум може да е базиран на впечатления от България

Рикард: Вълнувам се ужасно! Обожавам да пътувам, да виждам нови места и никога не съм бил в България! Понякога изглежда малко страшничко да отиваш в непознати градове или страни, за които само си чел, но като музикант и артист ти си по някакъв начин защитен от опасности. Носили сме грим и черни дрехи на всички концерти от Сараево до Лондон, и не сме имали кой знае колко сбивания по пътя, хаха.

Колкото до българската музика, запознат съм с Борис Христов, който е един от най-добрите оперни певци, които съм чувал. Слушал съм и доста балканска духова музика, която обожавам. Така че, ако имам свободна вечер, определено бих разучил местната музикална сцена.

Лио: Винаги сме се стремели да опознаваме нови за нас места и сме щастливи от това да достигаме до различна публика.

Имате награда за най-добри дебютанти, но за всеки от вас Lowe не е първи досег с музикалния свят. Произлизате от семейства, които са били свързани с музиката по различни начини. Как това се е отразило върху вас и даде ли ви някаква основа, за да започнете да свирите?

Лио: Може да се каже, че ни даде голяма увереност в това, което правим. Вероятно сме една от най-усърдно работещите групи въобще и за това принос имат нашите семейства, приятели и фенове по целия свят. Научили сме много през годините и начина, по който пишем и продуцираме достига до нови нива с всеки албум.

Рикард: Мисля, че това е в кръвта ми, тъй като родителите ми са много музикални. Може би заради това започнах уроци по пиано още преди да вляза в училище. Баща ми, Рутгер, който е известен басист, аранжор и продуцент, никога не е разбирал електронната страна на музиката, така че "откраднах" всички негови семплери и синтезатори, а после го научих на основните начини да записва MIDI версии и как да работи със секвенсър. Напоследък заемам бас китарите и свиря в апартамента му, когато ми омръзне да го правя в моя собствен. Израстването ми през онези години има голямо място в текстовете и поемите, които пиша, все още се опитвам да разбера за добро или за лошо.

Има ли нещо специално, което сте научили от близките си, които са се занимавали с музика?

Рикард: Щеше да бъде добре, ако родителите ми бяха разкрили повече от истините за музикалния бизнес, но от друга страна – има някои неща, които е полезно да научиш сам. Като дете прекарвах уикендите си в Polar Studios, където ABBA записваха и гледах как баща ми свири с тях. През летните ваканциите отивах на турне с него за поне седмица и обичах да спя в кутиите за инструменти, докато те правиха саундчека. Прекрасни дни!

Лио: Малко извън темата, но моят дядо е бил световен шампион по борба през 60-те. Научи ме на много неща, свързани с представянето пред публика! На живо всичко опира до изживяване на момента и отдаване на всичко, което имаш на публиката. Винаги трябва да се раздаваш на сто процента, ако не искаш да бъдеш забравен и изместен от тези, които го правят.

Във вашата музика вие залагате не само на синтезаторите, а обогатявате звука и с използването на други инструменти. Можем ли да очакваме от вас вбъдеще да залагате повече на китарите и барабаните и експерименти извън сферата на електро-попа?

Лио: Абсолютно! Използваме "живи" барабани от две години, планираме китарите също да заемат все повече централно място на сценичните ни изяви, както и други акустични инструменти.

Рикард: Винаги сме били заинтригувани от чуждите държави и тeхните начини за изрязаване чрез музиката. Албумът ни „Kino International“ беше повлиян от нашите турнета в Русия и Украйна. Така че следващият ни може да бъде базиран от впечатленията ни от България, Румъния и Турция, хехе. Със сигурност той ще бъде много по-разнообразен от „Kino International“, някои от песните ще бъдат по-изразено електронни, а други изцяло записани на живо. Почакайте и сами ще видите.

Има една мисъл на Робърт Смит, че няма как истински да почувстваш една песен, докато не я изпълниш на живо. Смятате ли, че това е валидно и за вас?

Лио: От една страна съм съгласен, от друга не. Пишейки, това е на сто процента терапия. Но когато получиш шанса да я представиш на публиката, песента често се изпълва с още смисъл и оживява.

Рикард: Когато изпълняваш песни на живо, чувстваш цялата енергия, която се създава между теб и публиката. Като секса е. Ако сте били на добър концерт (или концерт на Lowe) знаеш за какво говоря.

Lowe, Tenant, Kino International...откъде произлизат тези имена и имат ли нещо общо с Pet Shop Boys (фамилните имена на дуото са Тенънт и Лоу) и руската група Кино?

Рикард: Спомням си, че Лио беше този, който предложи "Tenant" за име, докато записвахме. Реших, че е страхотно заглавие, тъй като го свързвам с един от най-любимите ми филми - "The Tenant" на Роман Полански. Отне ми няколко секунди, докато се сетя и за връзката с мистър Тенънт и мистър Лоу. Голям фен съм на Кино и фронтмена им Виктор Тцой, така че това би било приятна препратка към "Kino International", но всъщност с Лио видяхме името върху една сграда късно вечерта, докато обикаляхме клубовете из Източен Берлин. След това в едно такси, с бутилка шампанско, решихме, че това ще бъде името на новия ни албум.

Двамата бяхте в основата на Statemachine. Беше ли този период от вашия живот полезен като опит за Lowe и има ли планове Statemachine да възкръсне?

Лио: Statemachine никога не е умирал. Фронтменът ни Мартен стана баща по същото време, когато ние сформирахме Lowe. Оттогава групата отнема цялото ни време и сме много удовлетворени от това, което правим. Но някой ден...кой знае...

Рикард: Statemachine беше и е нещо много важно за мен. Посредством тази група се срещнахме с Лио и благодарение на нея Lowe се роди. Не знам къде щях да бъда сега, ако не беше Мартен. Нямаме планове да се събираме скоро, но би било забавно, ако направим концерт по случай 15-годишнината ни.

Преди няколко години записахте кавър на "That Smiling Face" за трибют албум на Camouflage. Ако ви се удаде шанс, на коя песен на Depeche Mode бихте направили нова интерпретация?

Лио: Не е толкова до това някой да даде шанса да го направим, вече сме изпълнявали няколко песни на Depeche Mode, като от всички най-добре се получи "Enjoy The Silence". Но тъй като като група имаме много повече какво да доказваме от DM, не смятаме да го правим пак.

Рикард: Единствената истинска причина, поради която някой би трябвало да прави кавър, е ако смята, че той може да накара тази песен да звучи по-добре. Затова и не виждаме смисъл да правим подобно нещо с песните на DM. Ако искате Depeche Mode, най-доброто, което може да направите е да си пуснете Depeche Mode...нали?

Какво бихте казали на хората в България, които смятат да посетят концертите ви в София и Пловдив?

Рикард: Wear black and never look back! Ще се видим този месец!

Източник: depeche-mode.org Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.