Пак ще се срещнем след 20 години... С дует Авеню

Снимка: Авеню

1 / 10

20 години по-късно... Боби и Заки от дует Авеню стартираха миналия месец своето юбилейно турне с концерт в Бургас. Двамата се завърнаха на сцената след дълго прекъсване, а публиката още на първото им шоу показа, че приятелството не е само спомен. Каква е тръпката, притесненията, ще ги видим ли по-дълго на сцената или всичко свършва с юбилея от появата на първия им албум "Въпроси", как се прави българска музика преди и днес - за всички емоции и теми двамата застанаха пред Dnes.bg.

Те са едни от малкото изпълнители у нас, които не са зависими от участия, продажби на албуми и концерти. Имат собствен бизнес, а музиката за тях е удоволствие. Привилегия, която малцина имат.

Приключението Бургас

Първата поява на Авеню на голямата сцена след последния им концерт през 1997 г. бе в Бургас. Вълнение, малко страх, любопитство - от всичко по малко.

"Беше много хубаво. Признавам си, че лично аз имах големи притеснения, тъй като последният ни концерт бе преди 18 години в зала №1 на НДК. Публиката беше страхотна, химията между нас не е забравена и което бе важно за нас - искахме да разберем дали сме подредили добре програмата. Включиха се участниците от втория и третия сезон на X Factor - Теди, Нелина и братята Иво и Пламен Добреви", разказва Заки.

"За мен определението бе уютен концерт. Имаше тръпка, а дори и малко страх. Всъщност страхът бе малко по-силен сега, отколкото преди 20 години", допълва го Боби.

Според Заки причината за това е, че преди 20 години концертната дейност у нас е била много бедна - и за българските, и за чуждите изпълнители.

"През 1996 г. дойде Стинг и направи култов концерт в София, но това бе единственият голям за няколко години. Сега критерият е много по-различен, публиката е много по-взискателна. Календарът пък е претрупан с концерти всеки месец с изпълнители от най-различни жанрове. Което пък ни прави далеч по-отговорни - не можеш да предложиш някакво компромисно шоу или проект", смята Заки.

Боби го допълва за разликите - докато преди са участвали и контролирали всеки процес, сега са оставили всичко в ръцете на музикантите. От тях се искало само да си знаят текстовете.

Ще видим ли Авеню по-дълго на сцената или всичко ще приключи в юбилейната година?

"Със Заки решихме да си купим собствени монитори за уши, което означава, че може да се появи желание да правим и други концерти", загатва Боби.

"Тръпката при нас е тази, че що се касае до кариерата ни не правим предварителни планове. През 1997-ма направихме грешката да планираме и изпитахме разочарованието - плановете да не се сбъднат. И си казахме, че за нас трябва да остане удоволствие. А не може да бъде удоволствие, ако е свързано с някакво неимоверно напрежение, някаква неотложност. Винаги съм казвал, че ако "Авеню" се превърне в ангажимент, а не в начин за разтуха - аз самият давам крачка назад", допълва Заки.

"Ако някой започне да изисква - след два месеца трябва да имате нова песен, на еди-коя си дата ще имате концерт, следващата година трябва да изкарате албум... Когато това стане някаква задължителност и на всяка цена се губи всичко. Самите ние ще се откажем", категоричен е и Боби.

Другият основен фактор, който може да помрачи тяхното удоволствие е публикта. И признават, че ако музиката, която те харесват, не се приема добре и "хейтът" стане повече от необходимото слизат директно от сцената.

"Аз се притеснявам рязко от концерта в София. Софийската публика е разглезена в добрия смисъл на думата и на 13 юни може да има още десет концерта заедно с нашия. От друга страна за Русе имахме кореспонденция с една жена, която се връща в България, за да ни види и си тръгва. Това е нещо, което не можеш да купиш", казва Боби.

Забравила ли ги е публиката, скъсана ли е вече връзката?

"В Бургас разписах две касети с албума ни "Въпроси" от 1995 г. Касети, които днес няма къде да бъдат слушани, но ги пазят. Което означава, че връзката я има. Б

Беше толкова хубаво в Бургас, имах чувството, че се срещам с приятели, с които не сме се виждали отдавна, но имаме незаличими спомени", доволен е Заки.

Според Боби пък фактът, че публиката е пяла с тях не само "Бягство" покзва, че връзка има, и то здрава.

"Едно от притесненията преди концертът в Бургас бе, че сме сред изпълнителите, които са свързани много тясно с една песен. Когато изнасяш програма близо 2 часа винаги си мислиш дали публиката не чака през цялото време "Бягство", за да си тръгне след това. И тоева което ме обнадежди, че хората бяха с нас и слушаха всичките ни песни", категоричен е и Заки.

Турнето на Боби и Заки е събитие и за четирима млади изпълнители - Теди, Нелина и братята Добреви. За Заки Пламен и Иво са откритието на последния сезон на X Factor.

"Те са млади, искам да им дам възможност да продължат да се срещата с публиката. Защото в шоуто всяка седмица си на сцената, подготвяш нова песен, но след края на сезона идва една празнота. Шест месеца на пълни обороти и после нищо. Освен Пламен и Иво взех и Теди и нелина, които бяха от втория сезон. Тези хора обичат сцената, обичат изкуството. Пламен и иво имат всичките шансове да са тийн идоли, но трябва да допълня, че те са много по-музикални от сегашните тийн идоли. Имат по-голяма музикална култура. Те изпълняват наши песни, но в следващите концерти замисляме да изпеят и други парчета", разказва Заки.

Боби пък вижда в братята нещо и от дует Авеню.

"Целият ентусиазъм, който имахме навремето със Заки, да направим наше парче - сега го виждам у тях. Всички дуети, които са създадени изкуствено стигат до 2-3 сингъла и се разпадат. Ние сме приятели, те са братя - при нас има създадена връзка. Когато я няма спойката си личи", хвали талантите и Боби.

Хубавите емоции от стартиралото турне и предстоящите концерти леко помръкват, когато стане въпрос за състоянието и развитието на българската музика. И двамата са категорични, че има глад за родни парчета, но ситуацията у нас е нещо сбъркана.

"Това, което не харесвам в момента е, че българските и чуждите певци са разделени на зали и клубове. Свикнахме, че БГ изпълнителите са ни под ръчичка в клуба", пали се Боби.

В същото време и тяхното турне минава под знака на бутиковите концерти.

"Нашата музика не предполага да напълним зала Армеец. Песните ни са по-меланхолични, по-тихи. Турнето ни е такова, защото музиката ни е такава. Объркаността е в липсата на някаква политика как да се подпомага българската музиката. Тя не може да съществува от вход в клубове. Реално погледнато се получава така, че зрителят беше научен, че ако ще ходи да гледа бг изпълнител или група някой ще му плати билета. И ще му пеят за без пари. И в момента, в който реши да сложи вход за концерт, дори и за 10 лева, хората си казват "ами аз ще го видя безплатно на площада". Хората, които организират безплатни турнета и площадни концерти може би реализират някакъв маркетингов план, но не си дават сметка, че съсипват музиката. Защото тя е изкуство, труд, талант и струва пари. Не можеш да я раздаваш безплатно", категоричен е Заки.

Музикантите виждат проблем в комуникацията между изпълнители и електронните медии.

"Отиваме в телевизии и радиа и по-ниски от тревата питаме: "Ще ни завъртите ли едно парченце". Още по бруталното е, че дори се праща демо до музикалните редактори дали се вписва в техните таргети. Къде отива творческата свобода на артиста?", пита Боби.

"Как артист или продуцент, който иска да живее от музиката си, отива в дадена медия и предлага клип и песен? Без да са я чули ти казват - не си ми в таргет групата. Която в повечето случаи е между 16 и 21 години. Аз съм на 48 години, което означава, че моето творческо виждане отива по дяволите и пиша парче за съответната таргет група. Защото коя е електронната медия, която адресира песни за нашата група "35-55 години" например? Българските медии, за разлика отпреди 20 години, забравиха, че освен развлекателна имат и образователна мисия. Те не могат да лишават публиката заради мистичното хрумване на някой музикален редактор или бос, който си живее в чужбина", допълва Заки.

И според двамата, медиите имат отговорност към цялата си аудитория, не само към младежката.

"В това отношение адмирирам Радио 1. Не са фалирали затова, че на всеки час пускат по една класическа пиеса. И в същото време много хора не биха ги чули въобще тези класики. Можеш да си позволиш нещо, което не е в таргет групата и е хубаво. А хората ако го харесат ще започнат да го търсят", дава пример Заки.

Боби е още по-краен и смята, че медиите налагат политика, която е в ущърб на българската музика.

"Какво звучи в Гърция, или в Сърбия, или в Турция? Когато отидеш в Македония каква музика се слуша? Ние сме заобиколени от държави, чиито медии пускат преимуществено собствената си музика. И тук-там чужда. А ние сме островът, в който звучи преимуществено чужда музика и тук-там българска. Е, като не я слушаме - как да я харесаме?", пита отново Боби.

Боби и Заки са категорични, че за да тръгне българската музика нагоре трябва да има човек или хора, облечени във власт, които да са визионери.

"Не става въпрос за администрация или държавна намеса, а за човек, който да знае какво се случва на пазара и да създава необходимата политика. В противен случай българската продукция е обречена на смърт. Ще ни залива всякаква чужда музика, а нашата ще бъде положена на гилотината...", прогнозира Заки.