Силна поредица загуби блясъка си без Тиесто

Поредната, надяваме се обаче и последна част от култовите серии "In Search Of Sunrise" вече излезе.

"In Search Of Sunrise" се зароди като опит на Тиесто да събира всичко най-интересно от неговия стил в серия от компилации в годините преди той да промени стила си.

В този смисъл холандският титан беше повече от успешен и първите седем издания на компилацията се превърнаха в легендарни за феновете на електронната сцена, като бълваха хит след хит, невероятно звучене и остават и до днес непобедими на върха на транс компилациите.

За добро или лошо, Тиесто тръгна през 2008 по нов път, изостави старото си транс амплоа и започна да продуцира и пуска в сетовете си музика с много по-силно застъпено хаус и електро звучене, с което загуби част от старите си фенове, но завоюва много нови, особено в Америка.

Самата марка на сериите обаче не можеше да потъне и все още държащите правата й Black Hole Recordings избраха тогава доста обещаващото име на Richard Durrand да продължи сериите със следващите им издания.

По това време  изгряващият сънародник на Тиесто въобще не звучеше зле, като вече бе издал някои страхотни хитове като "Into Something", "Ancient Garden", както и големите ремикси на Flight 643 и Madagascar, а всички тези проекти бяха въртяни солидно от самия Тиесто.

Затова и старите фенове на "In Search Of Sunrise" се надяваха да последват още няколко силни издания. Осмото и деветото издание обаче не оправдаха очакванията, а сега на нашето внимание Richard Durrand предоставя и "In Search Of Sunrise 10 – Australia", която обаче също не успява да достави старото високо качество.

Въпреки негативните думи, в проекта има и някои достойни парчета. Особено началото ни оставя с надеждата, че "ISOS 10" ще бъде по-сериозно издържана компилация от своите два предшественика.

На двеминутното въвеждащо парче "Velvet" на Richard Durrand му липсва дълбочина и само звуците от традиционните аборигенски инструменти, характерни за Австралия, не успяват да ни пренесат в атмосферата на континента.

Въпреки това първото парче е доста силно и ни вдъхнови още с първото слушане – "Paint The Sky" на Durrand, Pedro Del Mar и с вокалите на Roberta Harrison.

Нататък обаче успяхме да загубим интереса и по-силните моменти идваха единствено от добре утвърдени и познати имена на транс сцената. Доста прочувственото "Let It Shine" от Bjorn Akesson, вече изпитания дует Zoo Brazil и Rasmus Kellerman ни предоставят "My Life", а най-силното парче от компилацията идва от страхотните Super8 & Tab с вокалите на Jan Burton – "Black Is Back".

Разбира се Orjan Nilsen никога не разочарова и забива с Endymion, а Marc Zims доставя за край поредното си много мрачно парче с инструменталия ремикс на "Out Of Sight". Сред много силните тракове, които с лека носталгия напомнят за старите транс хитове, е и "Reflected" от Mark Bester.

Голямото  разочарование на проекта обаче е третия диск, който претендира, че събира най-добрите тракове в историята на поредицата.

Без да обиждам подбраните изпълнения, който несъмнено са добри, защото голямата част от траковете в "ISOS" от времето на Тиесто бяха доста силни, но има доста по-бележити и могъщи попълнения в дългата история на сериите.

Дори и само от гледна точка на изпълнения в гиговете на диджея, голяма част от подбраните парчета никога не са били сред най-въртените и едва ли придават истински блясъка на легендарната за денс музиката поредица, съдържаща емблематични тракове като ремикса на "Hide & Seek", "Moonlight Party", "Reason To Believe", "Touch Me", "La Noche".

За съжаление нейният край трябваше да дойде с излизането на Тиесто от работата върху нея, а сегашните части можеха да бъдат направени под ново име, за да не петнят старата й слава.