Рок въртележката на Боби Косатката - три групи, жертвите и едно турне

Боби Косатката е вокал на ъндърграунд групата Der Hunds от самото й създаване, но в момента е част от още две Intelligent Music Project и Тангра. В момента Косатката е на общо турне на Тангра и Сигнал, което минава при изключителен интерес. Как смогва в тази рок въртележка, какви са жертвите и как е пял пред няколко чистачки - вижте интервюто му за Dnes.bg.

Боби, можем ли да кажем, че сбъдна детската си мечта? От фен на Тангра ставаш част от групата, а сега и общо турне на една сцена с един от твоите любимци Данчо Караджов?

Да, наистина е сбъдната мечта. Имам спомени и дори снимки като дете, още преди дори да съм ученик, как слушаме на грамофона вкъщи една плоча на Сигнал с майка ми и баба ми. Аз се правех, че свиря на китара и пея. Така баба ми след година-две ми подари първата акустична китара и лека-полека започнах да се уча да свиря и да пея. Малко по-късно, бях вече около 10-годишен, вуйчо ми ме заведе на първите концерти в живота ми. Първо на Щурците, а след това на Тангра. Надали мога накратко да опиша какво въздействие имаше това върху мен на тази възраст. Попаднах в един цветен, готин, алтернативен на сивата соц-реалност свят. Още помня младите хора, различни от всичко, което бях виждал до тогава. Помня също, че музиката беше много силна, пушека от машините миришеше ужасно и че вуйчо ми трябваше да ме сложи на радиаторите, за да виждам сцената. Но помня и песните, и припевите, които се забиха моментално в главата ми. Тогава дори не съм си представял, че някой ден ще се запозная с Данчо Караджов, Кирил Маричков, Тангра и още много други страхотни български музиканти, пък какво остава да свиря на една сцена с тях. Но ето, че сега това е реалност.

След общите концерти на Тангра и Сигнал в Бургас, Пловдив и Стара Загора, сега продължавате в Габрово, Русе и Шумен. Какво да очакват феновете? Какво ще им дадете двете групи?

Съдейки по това как реагира публиката и по това как се чувствахме на сцените в Бургас, Пловдив и Стара Загора, смея да твърдя, че концертите преминаха меко казано страхотно. Хората пяха заедно с нас на крака почти през цялото време. Енергията, която обменяме с публиката по време на тези концерти, е направо магическа. Понеже не харесвам думата „фен“, ще кажа на нашите приятели, които ще дойдат на предстоящите ни концерти, че могат да очакват два много стегнати сета от Тангра и Сигнал с всички най-любими песни от цялата история и на двете групи.

От колко години точно си на сцената? Има ли през това време миг или момент, не събитие, което никога няма да забравиш?

Знаеш ли, това никога не съм го разказвал. Спомням си много интересни неща, но ще ти разкажа за първия път, когато се качих на сцена и така ще отговоря едновременно и на двата въпроса. Беше през 90-та или 91-ва г. Бил съм на 16-17 г. Свирех с няколко момчета от квартала в една рок-банда – „Апокалипсис“. По някакъв начин се бяхме вредили за участие в някакъв фестивал с много български прохождащи групи в зала „Унивесиада“. Може би бяха над 20 и не си спомням защо ние бяхме последни. Забелязах, че след като премине изпълнението на всяка банда, нейните фенове се разотиваха. Докато дойде нашият ред минаваше 23 ч. Качих се целия разтреперан от вълнение на сцената и какво да видя – не беше останал почти никой. Само няколко чистачки метяха пода. Въпреки това сценичната треска не ме пусна до края на нашето, незабелязано от никого изпълнение. С годините и многобройните концерти тази треска изчезна и може би се замени с удоволствието от това да си на сцената.

Четох някъде, че се притесняваш да говориш за себе си, притесняваш се от вниманието към теб. Защо?

Не бих казал, че се притеснявам от вниманието към мен, защото тогава не би трябвало да съм на сцената. Смятам, че винаги е по-добре другите да говорят за теб, отколкото ти за себе си. Освен това мисля, че един артист трябва да прави това, което умее най-добре. В моя случай да пея и да свиря. Това с жълтите медии, риалити форматите и т.н. не ме кефи.

В момента свириш в три групи. Как смогваш? И говори ли ти се за жертвите в името на музиката и дали са си стрували?

Да, наистина свиря с три групи, които са доста различни като концепция. Това стана някак постепенно и естествено. С Der Hunds, с които съм от самото начало през 2003 г., догодина планираме едно по-мащабно събитие, с което да отбележим 20-годишния си юбилей. През 2018 г. бях поканен от д-р Милен Врабевски да се присъединя към Intelligent Music Project и приех с удоволствие. Оттогава взех участие в създаването на 4 албума и в многобройни успешни турнета на групата в страната и чужбина. А в Тангра съм официално от 2019 г., но поканата дойде година по-рано и аз приех на драго сърце. Оттогава съм в сериозна въртележка, но съм щастлив, че имам удоволствието да свиря в тези три страхотни групи. Това е моят начин на живот. А жертви наистина има. И те са най-вече от страна на семейството ми. Многото пътувания, репетиции и честото отсъствие от вкъщи обикновено вечер, през почивните дни, а понякога и на празници, не е приятно за тях и дори не зная как ме търпят още. За което съм им много благодарен!

Как би продължил изречението „Аз съм човек, който обича… и мрази…“?

Ще отговоря кратко - аз съм човек, който обича да обича и мрази да мрази.

Според теб може ли един артист да има харизма, без да има талант? За щастие ти имаш и двете.

Ха-ха! Благодаря много! Мога само да се надявам, че е така. За мен едното води до другото. Аз винаги съм се възхищавал от хора, които имат талант, независимо в каква област. Това ме кара да ги гледам под някакъв по-особен ъгъл. Някак на пиедестал. Може да звучи банално, но много важно е човек да върши това, с което се занимава, влагайки цялото си сърце. Аз се старая, а и може би ми идва отвътре да го правя по този начин. В противен случай фалшът винаги си проличава.

Силата на музиката е да отваря сърцата. Има ли случай, в който сърцето може да се свие от музиката? Текстовете на песните на Тангра са с много силни и непреходни послания…

Музиката има невероятната способност да вълнува хората. Но както може да ги развесели, така може и да ги натъжи, припомняйки за някое нелеко събитие в миналото. Текстовете на песните също имат огромно значение, за това как ще повлияе музиката. Тангра има наистина страхотни текстове, благодарение на талантливите поети, които са писали за групата. Магията се засилва още повече, когато изпълнението е на живо. Затова отново искам да поканя нашите приятели на предстоящите ни концерти в Габрово на 29 ноември, Русе на 30 ноември и Шумен на 1 декември. Енергията, която обменяме с тях, е уникална!