Противоречивият Джон Ленън

автор: Атанас Пеканов
 

Джон Ленън е безспорно не само едно от най-големите имена на музикалната индустрия, но и едно от лицата на миналия век. Неговото влияние е толкова всеобхватно, че британците го нареждат сред най-значимите си сънародници наред с Чърчил, Дарвин и Нютон, а американците полудяват по "Бийтълс", когато те стъпват в САЩ. Развиват мания по британската банда, каквато никой европеец дотогава не е постигал. Неговият път е доста противоречив, а някои от най-бележитите му моменти ще си припомним за пореден път днес, 31-години след смъртта му.

Джон Уинстън Ленън e роден на 9 октомври 1940 в Ливърпул. Майка му Джулия трябва да го гледа сама, след като баща му е на служба в морето по време на войната, но не успява да се справи и отглеждането му поема сестра й Мими Смит. Именно в дома на леля си и съпруга й израства младият гений.

В училище той не се справя брилянтно, като особено поведението му е доста проблемно. Тази тенденция продължава и в университета, където е изключен в последната година. Това обаче ярко контрастира с музикалните му умения, които той развива в тази възраст, първо на хармоника, а след това и с неизменната му китара, въпреки че леля му не одобрява музикалните му начинания.

Първата си китара той получава от майка си, а първата си група – The Quarrymen, той основава през 1956-та. Като още на второто прослушване той се запознава с Пол Макартни. С течение на времето към бележитата двойка са присъединяват и другите двама постоянни членове на Бийтълс – Джордж Харисън и Ринго Стар, като преди включването на последния групата вече е придобила опит след двугодишни изпълнения в Хамбург.

Приблизително по това време и Ленън, поради прекалено заетата си концертна програма, започва да използва различни наркотици, най-вече амфетамини.

Групата започва да печели популярност и през 1963 година музикантите вече се превръщат в знаменитости на Острова, като Ленън се откроява най-много сред тях. В следващите години манията по Бийтълс завладява Европа, а в едно от най-противоречивите си изявления Ленън казва, че те са по-известни от Господ.

През 1964-та те навлизат и в Америка, с което дават началото на британската музикална инвазия на континента, а в този период излизат бележитите албуми Please Please Me, A Hard Day`s Night и Help.

"Бийтълс" са на върха на света и започват да работят усилено по следващите си студийни албуми. Проблеми обаче започват да назряват. Джон Ленън, който по време на едно парти изпива едно LSD в кафето си, без да знае за него, скоро започва да употребява редовно все още не особено познатия наркотик.

Смъртта на мениджъра на групата Brian Epstein пък води до разногласия, като Макартни започва малко по малко да доминира и да измества доскорошния лидер Ленън. Въпреки че в периода до 1970 година те издават супер успешните си албуми The Beatles (Белия албум), Sgt Peppers Lonely Hearts Club Band и Abbey Road, техните противоречия взимат връх и Джон Ленън казва на своите колеги, че няма да участва повече в групата без да го разгласява пред обществото.

Демонстративно обаче през 1970 година Пол Макартни напуска групата, което води до конфликт между двамата, тъй като Ленън приема публичното напускане на Макартни за търсене на слава. Конфликтът между тях е подкрепен и от факта, че първият син на Ленън – Джулиън, винаги е бил по-близък с Макартни, отколкото с Джон, който дори леко повърхностно казва, че е той не е бил планиран, а е резултат от една бутилка уиски.

В следващите години Ленън се концентрира върху соловите си проекти заедно с бъдещата си жена Йоко Оно, а песните му, най-вече Imagine и Give Peace A Chance, се превръщат в химн на анти-военното движение и на хипитата, чиито протести срещу войната във Виетнам по това време са главните новини в Америка.

Той се премества да живее в САЩ с Оно през 1971-ва, но има проблеми с властите в следващите години. Анти-военните му прокламации дразнят президента Никсън, който вярва, че влиятелната фигура на Ленън може да му попречи да спечели изборите, ако продължава да проповядва своите пацифистки възгледи. Никсън се опитва в продължение на 4 години да депортира Ленън в Англия, но съдът така и не издава заповедта. Когато най-после намира повод да го депортира, Никсън е замесен в аферата Уотъргейт и скоро вече не е президент. Неговият наследник Джералд Форд обаче не проявява неговите страхове и не се интересува особено от Ленън, който най-после получава постоянно местожителство в Щатите.

През 1975 той се отегля от сцената, след като е обещал на съпругата си да се грижи за новородения им син. Шон Ленън получава точно протиположно отношение в сравнение с по-големия син на Ленън, а негов кръстник става Елтън Джон. През 1980 Ленън се завръща за малко на сцената с нов сингъл и нов албум – Double Fantasy, който е неговия последен.

На 8 декември, 1980 година, той прекарва един спокоен ден, в който с Оно продължават да миксират новата им обща песен. На излизане от жилището си, както обикновено, той дава автографи на хората, чакащи го пред дома му в Ню Йорк. Сред тях е и Марк Дейвид Чапман. В същата вечер той остава пред апартамента на Ленън и го чака, а при прибирането му го прострелва 4 пъти.

Марк е обсебен от идеята да убие Джон Ленън от месеци и най-после се осмелява да го стори. Въпреки че използва повечето популярни тогава наркотици и че любимата му група са "Бийтълс", Чапман, който е бил силно вярващ християнин, също така се е почувствал обиден от изявлението на Ленън, че музикантите са по-известни от Бог.

Той е вманиачен в книгата „Спасителя в ръжта” и носи едно копие от нея при убийството. След което съвсем спокойно сяда да чете, докато чака полицията да пристигне на мястото на инцидента. Марк Дейвид Чапман все още е в затвора.

Светът остава опечален от новината за смъртта на Ленън. Със своите призиви за мир и любов той е станал духовен водач на милиони хора по цялата земя, а творбите му се причисляват към най-гениалните музикални постижения. Все пак той оставя незабравимо наследство със своята житейска философия, проповядваща доброта и смирение между хората и променя света със своите виждания и песни.