Армин ван Бюрен в малко по-разчупен ритъм с Intense

Последните пет години бяха ключови за кариерата на Армин ван Бюрен. От един от титаните на тогава все още не толкова комерсиалната електронна сцена, с излизането на бележития албум Imagine и най-вече с водещото му парче In And Out Of Love холандецът се превърна в световна звезда, позната на всеки, интересуващ се от последните музикални тенденции.

Именно подобни продукции успяха да превърнат електронната музика в леснодостъпна и да подготвят нейното широко популяризиране още във времето, когато типичният за сцената саунд въобще не беше толкова комерсиално звучащ, както в последните две три години.

Израстването на Армин и успехите му в следващите години бяха внушителни – той беше избран 5 пъти за най-добър диджей на планетата в класацията на DJ Mag, не спираше да обикаля света със своите впечатляващи гигове и през 2011 издаде още един супер успешен албум – Mirage. 

След подобно впечатляващо напредване, да продължиш да се развиваш и да печелиш още нови фенове със същото звучене става все по-трудно, особено когато се опитваш да останеш отчасти верен на оригиналните си транс корени на фона на така променилите се тенденции на електронната музика, използваща все повече поп саунд за да се популяризира в днешни дни. С новия си албум Intense Армин като че ли се опитва да направи някакъв плавен преход между типичния си, транс изпълнен стил и новите трендове, и да внесе малко поп насочени краски в своята музика, без обаче да подразни старите си фенове с резки промени, както направи Тиесто.

Затова и резултатът е един двойнствен албум, който може би успява да задоволи и двата критерия, към които се е стремил холандецът. Дебютният сингъл This Is What It Feels Like с участието на Trevor Guthrie е една от най-поп насочените му продукции до момента и ясно се разпознава като създадена за радиата.

По-успешен е този експеримент като че ли обаче с Waiting For The Night с Фиора – стандартната за Армин комбинация женски вокали и електронно звучене тук като че ли е по-качествена и електронният ритъм взима превес, правейки парчето доста приятно за слушане. Още няколко от продукциите се ориентират по тази линия, но проблемът на албума в неговата поп част е, че до момента така и не се е отличил хит по подобието на Not Giving Up On Love и In And Out Of Love, който да може да завладее световния ефир и по този начин да дърпа целия албум със себе си.

За електронните фенове обаче Intense изобилства с все още традиционни изпълнения, които да ги впечатлят и да си заслужават похвалите – въвеждащото Intense, ударното Pulsar, магическото Who`s Afraid Of 138?!. По отношение на бъдещите си гигове Армин е създал страхотни нови парчета, с които да запълни плейлиста си в следващите месеци и да остави хората напълно доволни. 

Като цяло Intense e може би първа стъпка за Армин към преминаването му към по-комерсиално звучене, която обаче е сдържана, а резултатите от нея са главно позитивни. Въпросът е дали ще успее да се задържи в тази златна среда, в която да запази баланса между традиционното, любимо на старите фенове, и новото електронно звучене, промотирано от телевизии и радиа.