Авторското право като трън в петата: Българинът трудно плаща!

Слави Танкеин е съосновател на ILAC, експерт по информационна сигурност, юрист, медиатор, освен това има дългогодишен опит, като съветник на компании и физически лица във връзка с проблеми, свързани с интелектуалната собственост и киберпрестъпленията. Завършва право през 2012 година, а през 2016 година приключва втората магистратура "Информационна сигурност" от Военния университет. Натрупал е сериозен опит през годините, като следва да се отбележи многогодишната работа при адвокат Тодор Батков, както и работата в една от най-големите застрахователни компании в България.

Много специалисти твърдят, че имаме добър закон за авторското право, но той не се спазва. Каква е причината да се прилага трудно?

Най-лесният отговор би бил, че съдебната власт не си върши работата. Но това не е така. Имаме съвкупност от проблеми, които кумулативно изграждат този проблем. Законът наистина не е лош, но определено би било добре да има известни промени в него. Но дори и без тях основният проблем е в отношението на хората. Нормално е, ако ползваш нещо, да го платиш и по някакъв начин труда на автора да му донесе приход. По този начин авторът би имал стимул да създава още. В България хората са свикнали да получават всичко на готово без да плащат нищо или поне да плащат в пъти по-малко. От там идва и най-големият проблем - погазват се правни норми, а единственият начин на авторите да защитят правата си е чрез съда. Сами знаете, че един съдебен процес ще се проточи доста време, дори може би години. От там идва и нежеланието на много хора да търсят правата си.

Кои са най-големите проблеми, с които се сблъскват авторите у нас при търсене на своите права?

Един от основните проблеми е липсата на специализирана помощ за авторите. Много от тези хора търсят помощ от други хора, които не са наясно с този бранш. Ние, с моята организация, в тази насока сме провеждали обучения на цели звукозаписни студия, както на изпълнителите, така и на авторите. Дори и на собствениците и на правоносителите, как да защитят най-добре своите произведения и като цяло плодовете на техният труд. По-горе казах, че търсенето на правата по съдебен път нерядко е бавен процес, но освен това е и скъп. Възможно е авторите да не могат да си позволят адекватна помощ или дори таксите за започване на самият процес.

Най-често авторските права се погазват в интернет. Какви могат да бъдат инструментите тази практика да спре?

Да, така е. Намираме се във време, в което сме обградени от интернет и е нормално там да има най-много нарушения на авторските права. За съжаление няма решение, с което да бъде прекъснат този процес изцяло. Искам да отбележа, че аз и моята организация сме изцяло против мерките взимани в някои други страни в Европа, като например:

Следене изцяло на трафика на потребителите от интернет доставчиците;

Спиране на достъпа до определена страница или ресурс (цензура);

Налагане на глоби и такси от правоносителите без съдебно решение;

Някои от гореизброените се ползват в Европа. Дори в някои държави, като Германия, ти изпращат мейл, че си нарушил определени права и ако това се случи отново дължиш глоба в размер на няколко хиляди евро. Разбира се, това е възможно решение, но накърнява правата на обикновените граждани. В други страни пък като Бразилия, направо се блокира достъпа до определени интернет ресурси. Отново подчертавам, че ние сме против подобни мерки. В други страни дори са стигнали до такива състояния, в които се използва закона за авторското право, за да се облагодетелстват финансово определени компании. Дори цената на съдебните разноски понякога отказва хората да защитават правата си, с което се накърнява тяхното право на защита.

Често изникват казуси с организаторите на концерти с чужди групи, дори има заведени дела. Фактът, че те се уреждат по съдебен път значи, че има "вратички" в закона, така ли е?

Разбира се, че не е така. Отношенията между чуждите групи или изпълнители се уреждат с договор. Неспазването на договора и липсата на воля на страните да разрешат проблема по извънсъдебен ред, това съответно по никакъв начин не означава, че задължително трябва да има вратички в закона. Правилното изпълнение на договорните отношения е изключително и само задължението на страните по него, едва след нарушаването му идва ред на закона и той не е този за авторските права.

От години има музикални телевизии, които не отчитат авторски права. Но притежават отказ на самите автори, които са получили конкретно заплащане на труда. Това не би трябвало да е нарушение, но не е ли ощетяване? Има ли го момента, че самите автори искат да получат бързо някаква сума без да се замислят за последствията?

Разбира се, че не е. Отново имаме договорни отношения. Авторът се е съгласил да получи някаква сума за труда си. Дали е ощетяване, само той може да прецени, както и какви биха били последствията. Нека не забравяме, че Джордж Лукас е отказал първоначалния си хонорар за създаването на "Междузвездни Войни", като благодарение на това, е спечелил стотици милиони долари. Така че, всичко е въпрос на договорка между страните.

Може ли проблемът с авторските права да бъде решен с дискусии или трябват по-крути мерки?

Решението е по-скоро комплексно. Трябва да има дискусии и съответно изменение, като двете неща кумулативно следва да доведат до някакво решение. В нашата организация се опитваме да правим точно това, да представяме гледната точка на всички страни, като не взимаме отношение към нито една от тях. Като цяло трябва да бъде увеличена културата, както на авторите и представителите им, така и на консуматорите. В момента провеждаме такъв курс, под егидата на университета Харвард за допълнително обучение на специалисти в авторското право. Това е единственият начин проблемите да бъдат решени, чрез обучение и взаимни отстъпки.

Авторите се оплакват, че сумите, които се плащат за правата им са твърде ниски. Какъв трябва да е пътят те да се увеличат?

Разбира се, необходими са както законови промени, така и промени при прилагането им. Най-важното е да се взима предвид мнението на самите автори и да се улеснят начините авторите сами  да се представляват. Много интересен пример в това отношение е новото право на издателите, предвидено в Единната стратегия на цифровия пазар, което ЕС иска да въведе.

Такова право съществува от 2013 г. в Германия, но има обратен ефект. Самите издатели са се отказали да получават възнаграждение за публикуването в интернет на техни новини само за да получават повече трафик и съответно приходи от реклама.