На българския лекар с любов и омерзение

Пациентите идват с питащи очи. Недоверчиви, или отчаяни. С надежда и страх, винаги с въпрос. Понякога озлобени и огорчени. И сигурно има защо.

Не ги отблъсквайте с надменност и бездушие, не се крийте зад бумагите и компютрите с безизразна маска.
Все пак ние не сме ветеринари, ние сме хуманни лекари. Вероятно разочаровани от системата в която работим, но хората, които се обръщат към нас не са виновни за това.

Ние не сме богове, не сме и зверове. Ние сме просто хора, които се мъчат да лекуват други хора в предоставените им условия.

Понякога и самите ние ставаме пациенти. Навярно срещаме по-добро и човечно отношение към себе си, отколкото останалите, но понякога и ние, или близките ни сме засегнати от грешки на колеги. Тогава се сещаме да огледаме компетентността и хуманността на съсловието си под друг ъгъл. Този на пациента. И си казваме – имат право хората. Имат право. Ние също.

Честит празник, български лекари! Не мълчете и не оставяйте политиците да ви превърнат в изкупителна жертва на недосъстоялата се здравна реформа!

Честито, но се вгледайте и в себе си, и в съсловието. Отдавна е казано: „Medice, cura te ipsum.”