Защо никога не ни стига времето?

Ето един изключително важен и актуален въпрос. Времето катастрофално не ни стига. Работа, дом, почивка - как да се побере всичко в рамките на 24 часа? Да вземем работата. Известна е фразата: "Тази работа ще ме убие някой ден." Често, ние го повтаряме, мислейки че е просто преувеличение, но в действителност това е горчивата истина. Ние прекарваме по-голямата част от живота си на работното си място и именно трудовите навици и обстоятелства имат огромно влияние върху нашето самочувствие, настроение и здраве.

Искаме много да печелим , да се изкачим в кариерата колкото може по-високо, да се реализираме колкото е възможно по-добре. Но в същото време ние не винаги сме наясно на каква цена имаме всичко. Да, може да се работи на 4 места за допълнителни доходи, но със сигурност ни чакат здравословни проблеми, както физически, така и психически и след това всичко просто ще изхарчим за възстановяване и лечение. Глупаво, нали? Или по-скоро пълен идиотизъм!? Как точно ни убива работата? На първо място ни унищожава не любимото за нас занятие.Работата става непосилен труд и ежедневно, ежечасно, ежесекундно преодоляване на отвращението към задълженията ни и нежеланието да се занимаваме с тях.

И ако ни се сътрува , че неприязънта към работата - това са дреболии и глупости и този проблем се решава с вълшебната дума "трябва", ние сме дълбоко неправи. Да, без проблеми ние може да накараме себе си да правим нещо година, две, десет и дори цял живот, но нищо не се случва безследно. Има дори изследвания доказващи, че служители на позиции които не им харесват много по-често имат здравословни проблеми, отколкото техните удоволетворени от работата колеги. Да не говорим за факта, че по този начин ние всъщност изхвърляме живота си на боклука. Но да допуснем,че този проблем не е от значение за нас: обичаме това, което правим и всеки ден ходим на работа като на празник. Много добре, но в този случай нас ни чакат някои капани.

Човек, който самоотвержено се отдава на своята работа може лесно да се хързулне към претоварване и да разруши тялото си. А непосилният труд засяга предимно сърцето. Опасно ли е? Нека си спомним, че сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за смъртта в статистиката и работейки по 10 часа на ден или повече ще получим значително повишен риск от проблеми със здравето. Така ще приближим по-бързо края на живота си ... Освен всичко друго нас ни убиват такива фактори като например пътуването до работата (в обществения транспорт, а не пеша или с велосипед, например) и лошото хранене. И между другото, отсъствието на следобедната дрямка на работното място, което е важно за предотвратяването на сърдечно-съдовите заболявания.

Да, да, тези, които спят в следобедните часове най-малко 15-30 минути са с 64% по-нисък риск от сърдечен удар - това е научен факт. На нас също ни вреди не само същинската трудова дейност, но и липсата й, както и търсенето на работни места.Оказва се ,че твърде дълъг престой в статута на безработните (повече от шест месеца) провокира появата на психологически проблеми в живота на човека. Но да се върнем на недостига на време.Постоянно се стремим към по-висока производителност, искаме да създадем колкото е възможно повече, посвещаваме се на работата почти през цялото време,но тя не намалява,а като че ли обратно-увеличава се... Тя расте като снежна топка. Може да се опитате да живеете на работното си място, но това вече е прекалено.

И какъв ще е резултатът? Вместо добре свършена работа и достойно възнаграждение за усилията си получаваме нервни разстройства, здравословни проблеми и чувство на отчаяние. Аз не говоря за опити да се съчетават професионалния и личния живот, това е просто отвъд реалността. Защо е това? Защо някой живее и се радва, успявайки да направи всичко необходимо,а друг се гърчи опитвайки се да оцелее? Нека започнем с факта, че ние елементарно не разбираме, не знаем,какво ни отнема ценното време. И най-лошото от всичко е, че не искаме да разберем. Имаме много неясна представа за това,че за празно бърборене и безсмислено сърфиране в мрежата отива лъвския пай от работното време.Има специални програми, които следят за това как прекарваме времето си, както и други методи на управление на тайм-мениджмънта.

Ако имахме желание да се заемем сериозно с този въпрос не бихме оставили нещата на самотек. Ако ни се струва, че без какъвто и да е счетоводен софтуер "на око" можем да видим колко време и къде отива, ние дълбоко грешим. И това е втората ни грешка: ние просто надценяваме силите си.Мислим си,че сме някакви Супермени, че можем да направим в рамките на един ден това, за което се изисква най-малко една седмица. Разбира се, има моменти, когато се мобилизираме толкова много, че наистина може да свършим много за един кратко време, но такъв героизъм обикновено не продължава дълго ,а и необходимостта да се възстановим след такива периоди също изисква немалко време.

Един мой приятел ми разказа, че когато пишел дисертацията си няколко дни работил на границата на възможностите си, много трудно и интензивно , не си отвличал с нищо вниманието. Но след няколко дни имал чувството, че ако не си вземе почивка, просто ще полудее от умствената преумора.Налагало му се в продължение на няколко дни да се възстановява: просто лежал и гледал телевизия, без да е в състояние да мисли за нищо сериозно. Какво означава това?"Бързай бавно",или "бързата работа срам за майстора",или "хубавите неща бавно стават" и т.н. Това означава, че не успяваме да направим много само защото често работим в авариен режим, вместо разумно да разпределим натоварването за по-дълъг период от време.

Така, че е по-добре да не се поемат твърде много задачи!С колкото по-непосилна работа се натоварим и колкото по-небрежно се отнасяме към собственото си време, толкова по-малко ще получим в резултат. Проверено е! Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.