приказна къща в днешния свят

  
 
С Приказната си къща авторът й Рачо Лозев Ангелов постави основите на нов стил.
Как ще бъде наречен – оставяме на изкуствоведите да решат.

Рачо Ангелов е роден през 1933 г. в село Зимевица, Софийско. Поради самородния си талант още като войник е бил художник на дивизията, в която е служил. Работил е в металургичния комбинат „Кремиковци” и в „Лесопаркове” при Софийската община. Случило се е така, че не е създал семейство. Започнал е създаването на прказната си къща в район Военна рампа през 1957 г. Там обаче е трябвало да премине релсов път и къщата била демонтирана. През 1967 г. кметът на София Георги Стоилов отказал преместването на Приказната къща където и да било в София. През 1968 г. Столичният съвет първо отазал Приказната къща да бъде складирана в Панчарево, а след това разрешил да бъде възстановена на улица „Незабравка”. Работата си по него Рачо Ангелов продължил до смъртта си през 1993 г.

Такъв го помним и ние. За изграждането Рачо използва изоставени или изхвърлени парчета дърво, тухли, камъни или метали, които едно по едно пренася на ръка.
След смъртта му са събрани над 2000 подписа за запазването на Приказната му къща в Борисовата градина. Гражданското искане е изпратено в президентството, адресирано до Георги Първанов, където следите на подписката се губят. През 1996 и 2002 г. Министерството на културата декларира комплекса за недвижим паметник на културата от етнографски тип.

Имотът, на който е построена Приказната къща, е общински. Деветте постройки, заемащи площ от 1100м², до днес също фигурират като публична общинска собственост в сайта на Столична община. Според документите, които са ни предоставени до момента, дърворезбите, каменните и керамичните й пластики, както и авторството върху всичко това са на Рачо Лозев Ангелов, респективно на неговите наследници – брат му и племенниците му. От друга страна, Приказната къща е недвижим паметник на културата. Статутът й е такъв, че собствениците са длъжни да я поддържат, но това не е по силите им.

От трета страна, по наше скромно мнение, Приказната къща е най-вече национален културен паметник, поради своята уникалност, както по-горе споменахме. Обикновено за националните паметници се грижат държавните институции, за които се предполага, че имат сетива за националните си културни ценности. В нашия случай, обаче не е така. Държавата ни съвършено, без да се замисли, в лицето на тогавашният кмет на София Бойко Борисов през 2008 г., с лека ръка позволява Рачо-Ангеловият бисер да бъде подхвърлен на разпиление, частично унищожение и цялостно вандализиране, като по този начин самият Рачо Ангелов е осъден на забвение. Кметът на квартал Изгрев по това време, инж. Панайот Бончев не предприема нищо по опазването и съхранението на Приказната къща.

През 2009 г., след поредица от противоречащи си, взаимно изключващи се и на ръба на закона документи, с които разполагаме и с указанието комплексът да бъде възстановен в автентичния си вид, разглобената Приказна къща изневиделица се озовава в... еклектичния „замък” на господин Георги Тумпалов в созополското село Равадиново.

Повечето елементи събират прах в едно подземие, докато чакат да бъдат извикани за нов живот за „прослава” на автора и строителя на равадиновския „замък”.
Никъде не видяхме и дума, изписана за скромния резбар от село Зимевица.
Рачо Ангелов се е завинаги загубил сред претенциозни материали, вандализирани сталактити и сталагмити, включително и една автентична камбана от столична църква (?!...).

ПП: постингът се публикува  по молба на блогера и поради голямото ми желание да се помогне ако не със средства, поне с мисъл, за запазването на тази вълшебна приказка в страната на абсурдите (за момента).
Инициативен комитет за възстановяване на комплекс от дърворезби и каменни пластики, дело на Рачо Лозев Ангелов:

Владо Руменов
Анелия Николова
Сюзан Таки
Ани Васева

копие от: mglishev.blog.bg/izkustvo/2013/05/10/oshte-vednyj-za-prikazniia-dyrven-dvorec-v-lovniia-park.1108807