Руското лекарство

             "Алкохолът и социализмът са като кучето и котката - не се 
                       понасят, но  живеят под един покрив" - Ивайло Петров

    Навремето, подобни бисери не бяха рядкост из кръчмите на соцдържавата - види се,  управляващите тогава са схващали добре, какви са страничните ефекти от Българо-Съветската дружба. Казвам това без грам политическа ирония -  българите сме се научили да пием индустриално от руснаците.

     "Списък на лицата, на които да не се сервира алкохол" - въпросният списък, пък висеше из повечето селски кръчми и вадеше на показ хората, пленници на дребни житейски слабости - основно алкохолни. Идеята беше, кръчмарят като види лице от списъка, да му сипе една "бърза" ракия под масата и след това скоростно да изрита алкохолно зависимият, преди да се е олял публично. Така образът на умерено консумиращият спирт строител на утрешния ден, до известна степен оставаше приемлив за случайният наблюдател.

      Ако сте преравяли сервизите на баба си, със сигурност ви е направил впечатление размерът на чашките за ракия. Едни такива малки, губят ти се в ръката и надали събират повече от десетина грама питие (ние рожбите на съветските стандарти, им викахме "състезателни") -  в тях се е пиело преди Девети Септември.

      Явно е, че хората от предсоциалистическата ера са ценяли високо сладките приказки, съчетани с приятна компания и добро домашно питие. Консумирали са го в умерени количества, добре изстудено, със салата, та да си вървят и приказката и аперитива заедно. Наслаждавали са се на общуването и никой и не си е помислял да "направи главата".

     Харно, ама дошъл социализмът и започнали едни тригодишни петилетки, едни насрещни планове, животът се изнервил и хората приели "руският почин" за справяне със стреса - 2х200 бързо, няколко пъти на ден, на гладно, без мезе и резултатът от ударната терапия не закъснял, българинът се впиянчил и се наложило  да се пишат лозунги из кръчмите.

     "Руското лекарство" и днес се използва повече от всякога. Седнете сутрин някъде, където сервират алкохол и за половин час ще преброите поне десетина добре облечени граждани, които удрят по едно-две  за "отскок" и отиват на работа, вече неподвластни на стреса за следващите два часа.

     Ако считате, че "руска връзка" в пиенето ни няма, следващият път, като минавате през Сърбия или Македония, обърнете внимание, братята в какви чаши си пият ракията. Отидете на гости на някой сърбин и той ще ви сипе в чашките на "баба" ви. Западните ни съседи не са били тясно свързани с братята от изток и съответно и пиенето им е останало такова, каквото е било характерно за Балканите - за удоволствие, в малки чашки, с добра компания и  сладка приказка.....

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.