Ракът след инцидента с Чернобил два пъти повече у нас

 

Сухата статистика на регистрите за рака не може да посочи виновника. Обаче дава възможност за сравнение. През 1980 г., от когато са публично изнесените данни на Националния център по обществено здраве и анализи, болните от злокачествени заболявания са 113 336, или средно 232,7 на сто хиляди души от населението. През 2012-а тежката диагноза е съдба за 270 492 българи - малко повече от 432-ма на сто хиляди. Днес болните от рак са два пъти повече в сравнение с времето преди радиационния прах от Чернобил да падне над страната ни.

 

И прогнозите са за стръмно нарастване на новите случаи. С присъщата за медицината предпазливост онколозите не твърдят, че бумът на новообразувания е резултат само на облъчването.

 

Обясняват го с комплексни причини. Изреждат замърсената околна среда, нездравословното хранене, затлъстяването, пушенето, стреса, обездвижването, подценяването на имунизациите за предотвратими с ваксини вирусни заболявания (срещу провокиращия рак вирус на хепатит В и срещу човешкия папиломен вирус). Наблягат и на един чисто обективен фактор - все по-прецизната диагностика благодарение на напредъка на науката и модерните апарати за откриване на туморите.

 

Теоретично радиацията е най-рискова за белия дроб, щитовидната жлеза, възпроизводството и здравето на поколението. По всяко от направленията у нас има увеличение на случаите. Но здравните експерти изтъкват, че тенденцията е световна. Днес 12 на сто от хората умират в резултат на онкозаболяване. А прогностичните модели сочат, че през следващите 20 години смъртните случаи ще се увеличат с повече от една трета - от 6 милиона на 10 милиона.

 

Най-много от болните у нас са с рак на белия дроб, гърдата, колоректален карцином, рак на кожата и на стомаха. С тези диагнози са вече над половината от хората в националния онкорегистър - 53 процента от всички злокачествени заболявания и при двата пола заедно.По последни данни с най-голям дял са ракът на белия дроб при мъжете (18,4%) и ракът на млечната жлеза (22,3%) при жените, за който също не е изключено да влияе и радиацията.Според доклад на "Грийнпийс" от 2006 г. чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални.

 

През 2011 г. неправителствената организация Съюз на загрижените учени предположи, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил ще варира около 25 хиляди - шест пъти над прогнозата на ООН. А според Международната агенция за ракови изследвания инцидентът ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 г.Според украински невролози мозъчните тумори сред децата в страната са се увеличили 3 до 4 пъти след Чернобил.

 

Още: Рискове за здравето според кръвната група

 

Чернобил не е бил. Той е. Това ще ви каже всеки, който гледа на ядрената катастрофа в украинската централа с очите на фактите, а не през пропагандните клишета. За един от тези факти говори Томас Джонсън в своя документален филм за "Дискавъри". Според него благодарение на действията на 500 хиляди спасители е предотвратен втори взрив в централата, който можеше да бъде с 10 пъти по-голяма мощност от бомбата в Хирошима. Според Джонсън Западът и СССР крият това.

 

Когато към 14 часа на 26 април 1986 г. мерят радиоактивността в близкото до централата градче Припят, тя е 15 000 над нормата. До вечерта нивото се вдига до 600 000 пъти над нормата. През онзи първи ден след експлозията жителите са получили радиация 50 пъти повече от нормата. При този темп биха получили смъртоносна доза за 4 дни. Затова и ги евакуират още на следващия ден.

 

След взрива облаците в района са заразени с радиоактивен прах на височина 1000 метра. И съдбата на цяла Европа е оставена на вятъра, който носи огромни количества радиоактивни вещества и ги разпространява в над 50% от територията на 13 европейски страни. След облака идва обилен дъжд, който смъква радиацията в приземния слой. По време на първомайската манифестация в София са засечени "горещи частици" от реактора в Чернобил, ефектът от които е особено опасен. България е поразена и от втори пик в радиационното замърсяване през есента, когато стадата са хранени със замърсени фуражи.

 

Още: Как да си направим ароматна аптека у дома

 

Така в резултат на тези два пика и главно защото комунистическите власти тогава не предприемат никакви мерки за защита на населението, България е сред най-засегнатите страни. Данните за пораженията у нас за хората, почвата, водите и храните продължават да са изключително оскъдни, макар че България е сред най-засегнатите страни след първите три - Украйна, Беларус и Русия, по мащаба на поетата радиация.

 

Впечатляващо е, че в международни доклади за България, бивша Югославия и Албания липсва информация за последствията от Чернобил. На сайта на Международната агенция за атомна енергия например се открива доклад от три странички (от общо 800 за Европа, Русия, Украйна, Беларус и дори Латинска Америка) за тенденциите в радиоактивното замърсяване на храната в България за 10 г. - от 1985 до 1995 г. От него става ясно, че средните стойности на цезий 134 и цезий 137 в кравето мляко в Южна България през май 1986 г. са били 400 бекерела за литър (при средномаксимална - 720 Bq/l), а през септември са паднали до 50 Bq/l. След това при втория радиационен пик през есента отново са се вдигнали - до 400 Bq/l (при средномаксимална - 690 Bq/l).

 

При месото най-заразено е агнешкото. Така средните стойности за агнешкото през май 1986 г. са били 150-201Bq/кг, юни 1986 г. - 241-824Bq/кг. В началото на 1987 г. се стигат средни стойности от 400 Bq/кг. При началното замърсяване от радиационния облак максималните стойности за Южна България не са били повече от 900 Bq/кг, а при вторичното замърсяване - до 2600 Bq/кг. Под тези данни се подписват К. Киров, В. Маринов и М. Найденов.

 

Още: 3 практични начина да подобрите зрението си

 

В друг доклад - на Националната научна програма по радиационна защита, подписан от полк.ст.н.с. I ст., д.м.н. Илия Белоконски, проф. д.ф.н. Цветан Бончев, ст.н.с. I ст., д.с.с.н. Венелин Маринов и полк. ст.н.с. ІІ ст., к.м.н. Валентин Босевски до зам.-председателя на МС Георги Йорданов и до министъра на отбраната Добри Джуров, се настоява за незабавни мерки заради радиоактивното замърсяване от бавно разпадащите се изотопи цезий 137 и 134 и стронций 90.

 

Само в армията са взети мерки Появяват се данни, че в с. Горски извор, Хасковско, на 30 март 1987 г. агнешкото е със стойности от 7178Bq/кг, в Сливен от 2 април 1987 г. шилешкото месо е с 3653Bq/кг. В Южна България през март-април 1987 г. 15 до 50% от млякото е негодно за консумация, 54 до 68% от шилешкото и агнешкото, 52% - от телешкото. Въпреки че за населението не се вземат никакви предпазни мерки и се пази тотално информационно затъмнение за огромната катастрофа в Чернобил, от 3 май 1986 г. - седмица след аварията, храните за номенклатурата на ЦК са под контрол всеки ден.

 

Екипи на ВМА и СУ правят научни експедиции в Южна България, в изследвани групи мъже и жени намират стойности, близки до измерените в зоната за особено строг контрол в Брянска област, СССР - средно 320 бекерела на килограм тегло. Ст.н.с. Венелин Маринов изпраща писмо до МС, КИАЕМЦ и военните. Според учения цезият в организма на българина се покачва и “радиационната обстановка може да получи застрашителен характер”.

 

Председателят на КИАЕМЦ Иван Пандев пише в докладна записка: “От май 1986 г. нарастването на цезия в човешкия организъм е около 10 пъти. Общото облъчване за отделни райони и групи от населението надхвърля нормите за радиационна безопасност. Липсва повсеместен и редовен контрол на всички хранителни продукти.”

 

Според някои последиците от Чернобил ще траят поне 300 г., но за да се преодолее диагнозата на заболяванията, която се определя най-общо като “разрушена имунна система на човека”, ще трябват 800 години или 40 поколения.

 

Международната организация “Лекари по света за предотвратяване на ядрена война” обяви през 2006 г., че данните на ООН за жертвите от Чернобил са много повече от изнесените. В доклад на организацията се казва, че до 2006 г. са загинали между 50 000 и 100 000 работници, участвали в отстраняването на последствията от експлозията, а между 540 000 и 900 000 са останали инвалиди. Над 10 000 души са заболели от рак на щитовидната жлеза. Очаква се в бъдеще от заболяването, свързано с чернобилската катастрофа, да бъдат засегнати още 50 000 души, се казва в доклада на организацията.