Българската кухня в миналото.

Стaрата българска кухня е богата на разнообразни блюда, приготвени според сезона,бита и условията на труда. За всеки по-голям празник, като Бъдни вечер, Коледа, Новагодина, Заговезни, Великден, Гергьовден и т. н.,се приготвяли специални ястия.

Бъдни вечер е последният ден от продължилите 40 дни Коледни пости. Затова вечерята е била богата (5, 7,9, 11 и т. н. ястия и храни), но изключително постна (зрял боб, зеле,сарми, зелева чорба, варена или печена тиква и тиквеници с олио, ошави, подсладени сьс захар или мед). Коледната трапеза е била богата, но за разлика oт бъднивечерската - блажна, с преобладаване на свинското месо (кебапи, пържоли, кюфтета, сарми,каварми), както и нашенските специалитети от свинско месо (пачи, наденици,кървавици, бахури, луканки, бабеци и др.) или пълнено прасенце, печено във фурна или на скара. И за Коледа се правели печена тиква и тиквеници, но разлика от бъднивечерските, те са с яйца, прясно мляко и краве масло. Новата година се е празнувала с богати и най-разнообразни ястия, като общото за цялата страна били прясната пита със сребърната пара, баницата с късмети и традиционната баклава. В някои райони заимствали храни от Бъдни вечер и от Коледа.Затова на трапезата в някои краища има постни храни и ястия от свинско месо.

Характерна особеност на нашата национална кухня е нейната подчертана сезонност:през зимата се използвали по-калорични храни (сланина, варива, тестени произведения,свинска мас, свинско, говеждо или овнешко месо и др.); през пролетта се употребявали листните зеленчуци (спанак, коприва, лобода, лапад), охлюви, риба,агнешко и пилешко месо; през лятото консумирали, особено на нивата, разхладителни напитки (айран, мътеница, бърканица, компот от джанки, таратор), заедно с трайни месни консерви: баба (бабек), дядо (старец), саздърма, солено месо и др.; през есента трапезата се разнообразявала с изобилие от плодове, с трайни зеленчуци и ястия от овнешко и телешко месо.

Примитивната готварска техника е стеснявала разнообразието в обработването на отделните хранителни продукти: Съчетавали са се само продукти със сходни биологични особености. Това улеснявало тяхното пълно съответствие както по цвят,аромат и вкус, така и по допълването им по отношение на отделните хранителни съставки. Така нашият народ е успял да създаде чудесни съчетания: агнешко с магданоз, спанак или зелен лук; свинско със зеле или стар фасул; овнешко с картофи и домати; говеждо със стар лук, сини сливи и т.н.

Мазнината и подправките също съответствали на продуктите и характера на ястието.Последователността в приемането на храните е спазена при разядките, съответстващи на днешните предястия. Рибата е приемана преди птичето месо, а то - преди агнешкото или телешкото месо.В старинната кухня са съчетавали мляко с листни зеленчуци (спанак с кисело мляко,коприва с прясно мляко), докато рядко са съчетавани месо с мляко или млечни продукти и почти никога с варива.

Поради възприемането на ястия от други страни и поради известна промяна в предлаганите на пазара хранителни продукти някои от типичните български гозби за съжаление са вече забравени.

Източник: „Хомо Футурус” - Класическа Българска кухня Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.