80% от хората се сблъскват с папилома вируса

Доц. д-р Никола Василев е началник на Клиниката по обща и онкологична гинекология във ВМА. Работил е в Националния онкологичен център, СБАЛСМ „Пирогов“, Университетска болница „Майчин дом“ и др. Има специалности по акушерство и гинекология, патологоанатомия и онкология. В чужбина специализира оперативно акушерство и гинекология (Япония), лапароскопия (Германия), лазерна хирургия (Австрия) и др. Доц. д-р Никола Василев е председател на Българската асоциация по онкогинекология. От 1999 г. е национален консултант по акушерство, гинекология и репродуктивна медицина. Обявен е за най-добър акушер-гинеколог на България за 2006 г. От 2008 г. работи и като консултант във Втора АГ болница „Шейново“ в столицата.

Каква част от българските жени се подлагат поне веднъж годишно на ПАП тест, т. нар. цитонамазка?

Никой в България не знае отговора на този въпрос, поради наличието на порочна система и практика. Всяка жена като отиде на гинеколог, й се прави ПАП тест и се отчитат брой цитонамазки. Да кажем примерно, че броят им е 100 000, обаче не са взети цитонамазки от много жени, които просто не са отишли на гинеколог през това време, а на такива, които са отишли по няколко пъти в годината, изследването им е правено всеки път. Т.е. на една жена са й взети 3 или 4 цитонамазки, а на друга – нито една. Затова е много трудно да се даде точен отговор на този въпрос.

Случаите на рак на маточната шийка в България непрекъснато растат. Как една жена може да се предпази от инфектиране с HPV (човешки папиломен вирус), който се смята за основен причинител на злокачественото заболяване?

От HPV жената не може да се предпази. Човешкият папиломен вирус е организъм, част от живата природа, който засяга поне веднъж в живота полово зрелият човек, било то мъж или жена. Всъщност 80% от хората се срещат поне веднъж с HPV. Той е навсякъде, не можем да го избегнем изцяло. Презервативът предпазва, но не напълно, недостатъчно. Човек по-скоро може да се предпази от последствията, които може да нанесе вирусът върху организма. Това вече става чрез скрининговите прегледи и ваксинопрофилактиката. Всяка ваксинация предпазва организма по един и същи начин – стимулира го да произведе антитела.

Ако човек се изследва за HPV и му кажат, че има такъв, обикновено той или тя, най-често, изпада в паника и започва да си мисли, че ще се разболее от рак. Това абсолютно не е вярно. Може и да не се разболее. Рискът да развие раковото заболяване е 1:2000, т.е. сравнително нисък.

Откриването и доказването на папилома вируса чрез анализ на ДНК е важно дотолкова, доколкото да провокира лицето, при което е доказан вируса, да отиде на специализиран гинекологичен преглед, за да се види дали този вирус оказва някакво въздействие върху клетките, така че те да тръгнат по пътечката на злокачественото превръщане. В голям процент от случаите те не тръгват, но дори и да се случи, този процес е много бавен, понякога спира и се връща обратно. Затова не може да се каже, че има някаква мрачна предопределеност по отношение на този въпрос.

А представителите на мъжкия пол, които са носители на HPV, какво е важно да знаят, как да защитят половинката си от инфектиране?

Мъжете ще продължат да бъдат носители, нищо не може да предотврати това. Могат да се ваксинират, разбира се, но специалистите по ваксинология засега казват, че няма смисъл от прилагане на ваксината при тях. Смята се, че по отношение на баланса между цена и полза по-скоро резултатът клони към отрицателен.  Единствено в Австрия ваксинират и момчета. За резултати от мярката е рано да се говори. Ваксината съществува и се прилага от 2008 г. насам. Интервалът между упорита инфекция с вируса и развитието на рак е 10-15 години. Надяваме се, че ще има някакъв ефект, но дали австрийските жени ще бъдат по-малко засегнати от рак на маточната шийка, отколкото например италианските, е един голям „X”, защото в Италия, както и в повечето европейски страни, ваксинират само момичета, докато в Австрия ваксинират и момчета.

Има ли, и ако да, какви са рисковете от странични ефекти след ваксинация?

Всички модерни съвременни ваксини са високотехнологични продукти, при които всякакви рискове за неприятни, странични явления, включително фатални, са сведени до абсолютен минимум. Ваксината не съдържа изобщо генетичен материал на вируса и практически е невъзможно човек да бъде заразен с него. Освен това самите компоненти на ваксината не растат върху някакви други организми.

Например, бяха обвинили една ваксина, но не срещу рак на маточната шийка, че се отглежда в маймунски тъкани, а те носели вируса на СПИН и през ваксината можело да се стигне до заразяване със СПИН. Това не е вярно, не съществува такъв риск нито при нея, нито при ваксината срещу рака на маточната шийка. Като вид те са едни абсолютно синтетични ваксини, които се произвеждат в лабораторни условия и не носят никакъв риск от активно биологично присъствие на истинския причинител.

Какви са разликите между опортюнистичен и организиран популационен скрининг?

Съществената разлика се състои в това, че при организиран популационен скрининг всички жени в определен възрастов интервал, например между 30-60 години, биват настоятелно приканени да си направят скринингов преглед. При опортюнистичния скрининг не се обхващат всички жени от 30- до 60-годишна възраст. Първо, на скрининг отиват жените, които искат да го проведат, по желание, второ - осигурителят, да речем НЗОК, обявява определени групи жени за рискови и задължава техните общопрактикуващи лекари да ги насочат към скринингов преглед. За да бъдат жените насочени за преглед, се изисква някаква организация, която предполага сложна информационна система.

Имайки предвид тревожните данни за България – висока заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка, какви трябва да са мерките и стъпките, които следва да предприеме държавата, за да промени тази статистика в положителна посока?

Трябва да се направи национална програма за превенция на рака на маточната шийка, както и поне на още 2 вида рак, както препоръчва Европейският съвет на министрите и Европейската комисия. Това са ракът на маточната шийка и ракът на гърдата при жените, както и ракът на дебелото черво при двата пола. За всяка една от тези три локализации на злокачествени заболявания трябва да има национална програма за превенция. Специално за рака на маточната шийка тя се състои от скринингови прегледи и ваксинация.

Какви са шансовете ваксината да влезе в имунизационния календар през 2012 г.?

Според мен са минимални. В момента здравната администрация залага на това ваксината да си остане в препоръчителния списък с имунизации, но да има някакво реимбурсиране, и то да бъде евентуално 25%, а останалите 75% да се заплащат от пациента. Тази стъпка е прекалено малка, за да поощри хората да влязат в някаква програма за ваксиниране. 60% реимбурсиране от държавата например би било по-разумно, каквото е във Франция.

Вижте още здравни новини