Как студеното време влияе на сърдечносъдовата система?

Ролята на термостат в организма ни играе хипоталамусът. Тази жлеза в мозъка е особено чувствителна на промените на телесната температура. Дори при малък спад задейства механизми, с помощта на които да се постигне коригирането на телесната температура в границите на нормалното за нас – 36,9 оС.

 

Какво се случва, когато хипоталамусът засече разход на топлина? Изпраща сигнали, които водят до свиване на кръвоносните съдове в кожата. Това ограничава до известна степен загубата на топлина и предизвиква треперене на мускулите, при което се получава загряване на тялото.

 

Когато ни е студено, не успяваме да контролираме тялото съзнателно, зъбите тракат, треперим. Обикновено кожата изглежда бледа, хладна е на допир, косъмчетата са настръхнали и от мастните жлези се отделя защитен себум... Всъщност, с това се изчерпват възможностите на тялото да реагира на загубата на топлина при ниска температура на околната среда. В действителност системата не е достатъчно ефективна, еволюцията е създала организма ни с повече възможности да се справя с горещините и се охлажда, отколкото обратното.

 

Хипоталамусът е „безсърдечна“ жлеза – задейства се само дотолкова, доколкото да предпази жизненоважните органи, в случая, от прекалена загуба на топлина, без да го е грижа за измръзналите ни пръсти.

 

Механизмите за терморегулация са устроени така, че да поддържат топлината във вътрешността на тялото, на сърцето, белите дробове, черния дроб, бъбреците, и, разбира се, мозъка. Що се отнася за периферията му, кожа, мускули, крайници, е съвсем нормално при по-ниски температури те да са студени, все пак са в пряк контакт с околната среда и са директен участник в процеса на топлообмен.

 

Човешкото тяло обаче не е пригодено да се справя с прекалено екстремни обстоятелства - когато температурата на околната среда се понижи драстично, организмът не е в състояние да поддържа топлината от жизненоважно значение за него.