В Норвегия за трансплантация чакат до 3 месеца, в България...

 

 

Като се има предвид, че това е оптималното лечение на бъбречното хронично заболяване в напреднал стадий, би трябвало бъбречната трансплантация у нас да се извършва в много по-голям мащаб или както е по европейския, най-добър стандарт - 25 бъбречни трансплантации на 1 млн. население на година. В Испания, например, се извършват 35 бъбречни трансплантации на 1 млн. население, но тази държава е с доста добре развита трансплантационна дейност и е изключение.

 

В нашата страна трансплантациите се движат от порядъка 1 - 12 на милион население за една година. Като високият брой 12 : 1 000 000 се постига само през една година – 1999 г., заради което ни определят като водещи за годината на Балканския полуостров по извършени трансплантации. Оттогава броят на трансплантациите е по-нисък.

 

Необходимо е концентриране на вниманието в областта на донорството – то трябва да се разшири, да се запознае обществото с проблема, то да има толерантно отношение към него и се повиши броят на трансплантациите. Това се отнася във всякакъв аспект – да се разбира добре от обществото, че бъбречната трансплантация е оптималният метод и създава по-добри възможности както за самия пациент, така и за обществото като цяло. И от професионална, и от финансова гледна точка, трансплантацията е действително е по-добрият метод. Когато се работи целенасочено от всички институции, държава, специалисти, медии, ще се подобри обемът на донорството, което ще рефлектира върху броя на трансплантациите. Акцентът върху трансплантацията трябва да бъде постоянен, а не кампаниен.

 

 

Около 850 – 900 души. В същото време имаме около 450 трансплантирани, т. е. разликата е в пъти между чакащите и трансплантираните.

  

 

Нашият опит показва, че сме правили много успешни трансплантации на пациенти, които са били на диализно лечение в продължение на 19 години. Но ако този човек не беше трансплантиран след 19 години, а след 19 месеца, резултатите щяха да бъдат още по-добри. Тоест, ако трансплантацията се извършва по-рано, резултатите от нея ще бъдат още по-добри, защото сама по себе си тя няма фантастични възможности, а и нейните възможности се определят от реципиентите. Оптимално решение е, когато пациентът не се подлага на диализа, а трансплантацията се предприема веднага. Тогава и резултатите са перфектни. И обратно, когато пациентът чака дълго време на диализа, настъпват усложнения, които са необратими и които трансплантацията не може да преодолее. С удължаването на срока на чакане за трансплантация се влошават резултатите от нея, т. е. те не са такива, каквито бихме искали да бъдат.