Има какво да се желае за контрола на хипертонията в България

 

 

Артериалната хипертонията е прогресивен кардиоваскуларен синдром, който се характеризира с трайно повишаване на стойностите на артериалното налягане, над тези, които са определени за нормални на базата на големи популационни проучвания, т.е. над 139 за систолното и над 89 mmHg за диастолното налягане.  Истинският праг за определяне наличието на артериална хипертония обаче трябва да бъде по-гъвкав – по-висок или по-нисък в зависимост от общия сърдечносъдов риск за всеки отделен индивид. Известно е, че е налице непрекъсната правопропорционална връзка между артериалното налягане и риска за възникване на сърдечносъдови, мозъчносъдови, периферни артериални и други усложения.

 

Всъщност, повишените стойности на артериалното налягане са първият и най-характерен симптом за артериалната хипертония, но това заболяване се характеризира с възникване на множество други функционални и структурни промени в различни органи и системи.

 

Стойностите на артериалното налягане се категоризират в няколко степени. Оптимално е налягането 120/80 mmHg, за нормално се смята – 120-129/80-84  mmHg, за високо нормално – 130-139/85-89 mmHg, за артериална хипертония I степен говорим при 140-159/90-99 mmHg, за артериална хипертония II степен – при 160-179/100-109 mmHg, за артериална хипертония III степен при налягане над 180/110 mmHg.

 

На високото нормално налягане (предхипертония)  започна да се обръща повече внимание сравнително скоро, през последните десет години. Лицата с високо нормално налягане -  сравнително голяма група от българското население - често пъти остават неразпознати, тъй като нямат никакви оплаквания, свързани с това състояние. За съжаление, при тях има висок риск от развитие на хипертония в по-късна възраст. Това са обикновено лица на средна възраст между 35 – 45 до 50 години, които в един етап от живота си развиват хипертония, тоест стойности на кръвното над 139/89  mmHg.