Увеличава се броят на диабетно болните у нас

Доц. д-р Ивона Даскалова е началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната към ВМА-София. Завършва Медицинска академия, София. Има признати специалности по вътрешни болести; ендокринология и болести на обмяната; клинична фармакология и терапия. Специализира в световно известни университети в Германия и САЩ.

Доц.д-р Ивона Даскалова има богат практически и мениджърски опит в изпълнението на международни програми в областта на захарния диабет. Автор е на редица научни публикации.

Президент е на Българска диабетна асоциация.

Статистиката сочи, че около 50% от хората с диабет тип 2 не знаят за заболяването си. На какво се дължи това?

На това, че хората у нас не се изследват профилактично, а заболяването захарен диабет тип 2 в много случаи протича безсимптомно.

Все повече се говори за епидемия от диабет. Какви са причините? България засегната ли е от негативната тенденция?

Захарният диабет тип 2 и нарушенията на въглехидратната обмяна са едни от най-често срещаните заболявания в световен мащаб, като разпостранението им засяга както развитите, така и развиващите се страни и бележи бърз темп на нарастване, който значително изпреварва досегашните предвиждания. Честотата на захарния диабет е между 4% и 8% в различните части на света, като към 2011 г. регистрираните болни със захарен диабет са над 330 млн. а се очаква да достигнат над 500 млн. до 2030 г. България също е засегната от тази негативна тенденция.

Какви са актуалните данни за честотата на диабет у нас?

През 1993 година броят на заболелите от захарен диабет е 250 000 души. Сега броят е приблизително 400 000.

Очаква ли се увеличение на диабетно болните?

Да. Световната тенденция за нарастване заболеваемостта от захарен диабет касае и България. В световен мащаб вече се говори не за епидемия, а за пандемия на това заболяване. Заболеваемостта расте и при децата.

Кой е застрашен от развитие на захарен диабет тип 2?

Към рисковите групи за развитие на захарен диабет тип 2 спадат:

хора с наднормено телесно тегло (ИТМ над 25кг/кв.м.);
централен тип затлъстяване с натрупване на абдоминална мастна тъкан - оценява се чрез измерване на талията, за абнормни се приемат стойности над 80 см за жени и 94 см за мъже;
предшестващи нарушения във въглехидратния толеранс;
стойности на гликирания хемоглобин (HbA1c) над 5,7%;
артериално кръвно налягане над 140/90mmHg;
данни за дислипидемия - намаление на HDL холестерола и увеличение на триглицеридите, анамнеза за сърдечносъдово заболяване;
синдром на поликистозните яйчници или друго заболяване, свързано с инсулинова резистентност;
жени с гестационен диабет;
ниско телесно тегло при раждане;
възраст над 45г.;
фамилна обремененост със захарен диабет;
заседнал начин на живот;
раждане на плод над 4 кг.

Какви са последствията от късното диагностициране на диабета?

Развитие на късния съдово дегенеративен синдром, свързан с инвалидизиращи усложнения, на съдове, бъбреци, очи, нерви.

Навременното диагостициране на захарния диабет е от значение за избягване на усложненията, профилактика на сърдечносъдовите усложнения, инсултите.

Важно е пациентът да осъществява самоконтрол на заболяването, който се провежда с измерване на кръвната захар на гладно и след нахранване с помощта на глюкометър. Препоръчва се и измерване на НвА1с (гликиран хемоглобин) на три месеца.

За новостите в лечението на диабета и приложението на инсулиновите помпи можете да прочетете в Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.